Забравяш ли ме, знай - ще си отида.
(Аз всъщност тъй и не дойдох)
От тежката си горест и обида,
за толкова несбъдната любов.
Не искам да си тъжна. Аз съм с тебе.
Понякога в обувката ти - камъче,
а друг път съм стрелки на спряло време.
На твоята молитва бледо пламъче.
Това е само ако ме забравиш...
И позволиш на взора си, че съм измислица.
Че плод съм, мъката си да удавиш,
понеже духовете нямат смисъл. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация