Ако можех да рисувам - щях.
Но не мога. Само цапам, цапам...
А след мене пръски цветен прах
като сълзи в тъмнината капят.
Ако можех да танцувам - бих.
Бих превърнала мелодия във вечност.
Бих била красива. Но, уви,
нося в себе си уседнала човечност.
Ако можех да запея - Боже мой! -
бих изляла чувства с цяло гърло.
Но не мога. Искрено-фалшиво, с вой
гласните ми струни звуци хвърлят.
Ала мога да живея. И така
ще създам рисунка, танц или пък песен.
Неусетно, без талант, но със душа,
сътворявам свят. Бездарен. И Божествен.
© Теди Всички права запазени