Зениците ми се овъглиха от ръжена на Хелиус...
Погледът ми зелен като блатно цвете...
Се зарея след птица...
Аз никога няма да мога да я стигна, но имам сянката й по мен...
Митични ветрове я носят и като мида се люлее...
Облаците бели балони я крият...от лъчите...
Пукват се и от тях летен Зефир се лее...
Планините жадни...се синеят и искат да ги пукнат...
В перата си играе свободата...
Тя е недостижима...
В този вече здрач...нещо птицата ми пее...
Аз съм глуха за и нея разбирам...но мечтая за нейната дума...дума свобода...