Ако не беше ти,
не бих отворила очи,
не бих видяла аз Съдбата
и кончината на тъгата.
Ооо, Мила!
чрез твойта милост
поемаш ти на свойте плещи
най-тежкия товар...
съдби човешки!
На стола седнала си срещу мен
и слушаш за живота ми обикновен,
изпълнен с грешки и даже с лудост,
но ти премахваш всяка трудност!
А иска ми се, щом те зърна,
с прегръдка нежна аз да те обгърна
и музика небесна да звучи,
във танц ефирен да ни завърти!
И може ли да ме попиташ ти
какви са моите мечти?
И... разказ аз ще ти напиша,
та чак ще се залисаш!
Че как танцувам в небесата
на меки облаци крилати
и мога да запея със прекрасен глас,
та чак звездите да слушат във захлас.
май 2008г.
© Инци Всички права запазени