(по истински случай)
По-рано днес се върнаха от нивата –
кобилката му беше уморена.
Погали я по лъскавата грива,
свали юздата, бързо я разпрегна.
Тя тръгна към обора, той след нея –
сено да сложи, да я напои.
Но спря на прага в пълно вцепенение,
а пулсът му докрай се ускори.
Детето му – едва на три годинки,
бе седнало до яслата в захлас –
със нещо си играеше. Невинно.
Не виждаше опасност в този час.
А той от ужас не издаде вик
и сякаш беше глътнал си езика..
Един фатален и безкраен миг!
(И този стрес за цял живот му стига.)
Дали бе майчиният й инстинкт,
или игра на мъничкия дявол?!
С главата си детето отстрани
и стъпи там, където бе седяло...
© Елица Ангелова Всички права запазени