Ако очите си за миг затворя,
едва ли някой туй ще разбере.
Дори и вън да тряскат гръмотевици,
ще виждам аз пред себе си небе.
Ако за минута-две очите си затворя,
горещо слънце в мен ще заблести.
Ще се усмихна без да проговоря
и в огнен танц туй слънце ще ме завърти.
Ако за ден очите си затворя,
едва ли някой ще се притесни,
а аз ще виждам нови хоризонти,
наместо моят път да се стесни.
Ако завинаги очите си затворя,
едва ли някой ще се натъжи -
Хем болката ще е стопена от покоя,
хем другиму Животът ще ръмжи!
© Галина Матева Всички права запазени