Нима с поезия на монолозите
бих си вменил това спокойствие,
което сякаш диагноза е
на закъсняло, мъчно удоволствие?
О, не! Далеч от мисълта съм,
че биха оживели мойте Музи!
Събудих ги от летаргичен сън,
за да убия глупавите им илюзии...
Не искам даже грам съчувствие,
облечено с хвърчащи фрази
или усмивките, изкуствени
на обичащи ме до омраза... ...