Какви ли щяхме да бъдем ако можехме да се видим отстрани?! Ако наистина можехме да видим с очите си, това което представляваме всъщност. Дали не е възможно по някакъв начин душата ни да напусне тялото, но то все пак да функционира нормално? И така да видим собственото си Аз...като истинската ни същност излезе от «ковчега», в който цял живот е била затворена. Както при слуха, например- когато се чуваме някакъв наш запис, как пеем или просто как говорим, ни се струва, че това не сме ние т.е. не можем да се познаем, да познаем гласа си, но това е нашият глас. А дали е така всъщност? Дали това не е просто някакъв друг човек скрит в нашето тяло?...
Всички ли сме такива, за каквито ни мислят и такива, за каквито се мислим самите ние? Или има нещо повече...? Нима можем да допуснем, че това, което чуваме и това, което виждаме в огледалото в даден момент може да се окаже, че е някой друг, затворен в едно непознато тяло?! Ами ако сме загбили паметта си, тогава как ще се познаем ако се видим в ог ...