Ако утре те нямам, живот, и си тръгна,
то какво ли след мен ще остане...
миг от нежност и много любов,
че отгледах и аз дъщеря си.
Само тя ще ме помни до сетния дъх.
Не забравя се думата "мамо"
и след нейния пролетен дъжд
своето чедо ще носи на рамо.
Ще си спомня за мен в късен час
и понякога, скришом, ще плаче,
но сълзата изтрила завчас
ще се надвеси над малко креватче. ...