Трудни дни. Като камъни - сиви и тежки,
който беше нормален, отдавна е луд.
А поети - на Бога любимите грешки,
пак подпират небето. Сизифовски труд.
И изгарят душите им - факли човешки,
да не сетят човеците болка и яд.
И в очите на болката гледат с насмешка,
и над скърбите людски потайно тъжат.
Ако някога видиш поет да заплаче,
ти не спирай, дори и за миг. Отмини!
Щом боли го, видял е вдовица, сираче,
носи кръста на всички човешки вини...