Ще оставя шала си нежно да падне във храстите,
Ще погаля клоните, леко наежени,
чакащи зимата, а преди нея тежката есен,
красивата есен, с дантела от паяци...
Ще оставя шала си нежно да падне във храстите,
ще се замечтая или поне така ще изглежда.
Ще отмина боса по пътя-
на всички , които са продължили.
Ще оставя шала си нежно да падне във храстите,
Ще има все още шипка и малко слънце,
птици ще чувам , макар и последни.
За средно време . Неопределено.
Ако видиш шала ми нежно да пада във храстите,
хвани го във въздуха , настигни ме.
Ако все още дишам, нежно стегни го.
За средно време. Неопределено.
© Сатин Роксан Всички права запазени