satine
49 резултата
Като стара сграда руши се светът,
забравил за всякакво великолепие,
и всеки свян потъва в мимолетие.
Без чест живеем и без отвращение,
без жал и без смущение. ...
  94 
В пустинята,
където правим своите избори,
стоя обезводнена,
с глава над пясъка,
завиждам на чайките. ...
  50 
Възможно ли е невъзможното?
Там - над облаците
и тук- на земята.
Възможна ли е мечтата,
въплътена в образ ...
  97 
Твоята смърт предопредели твоето раждане.
Греят в небето снаряди,
и хората се обичат,
истински, чисто,
принасят ти дарове - ...
  109 
Усетих синя птица в сърцето си..*
и изхвърлих Буковски.
Моите сини птици
не летят... и не питат....
не задават излишни въпроси ...
  134 
Обърнах се.
Исках да ги видя как горят.
Тях- грешните
и аз - праведната.
Обърнах се. ...
  147 
Седим си със златната рибка на кея-
чоплиме семки,
уморени да изпълняваме чужди желания,
уморени да чакаме собствено щастие.
Почесвам и люспите- ...
  159 
На червени капки изтичат мечтите ни.
Адреналин.
Високо кръвно и ниски страсти.
Пот, слуз и отчаяние.
Асоциален двигател на отрицание. ...
  133 
Пиша на ръка, защото мразя да ме поправят. Особено измислени автокоректори и разни изкуствени интелекти. Били се самоактуализирали. Ами крайно време е. Ако искат да превземат човечеството, да ни вземат работата, да ни избият един по един, няма да стане с посредствено писане на реклами. Това и ние го ...
  234 
Нека мине този ден.
Нека мине и това предателство.
Купувачите на щастие пазаруват обещания.
Нека мине този ден.
Бяла техника и черни котки. ...
  145 
Нека е забравено името ти, нека.
Да изчезне навека.
Не ме боли.
Не те обичах.
Не те помня. ...
  211 
Търгуваш с гнева ми -
като с вчерашна бомба.
Внезапно настъпил мината - гърмиш изненадан. Копаем окопите на отчаянието,
стреляме се с поглед.
Лекуваме се с усмивки. ...
  197 
Паметта ми е река...
Изтича.
Ако я няма, мен имало ли ме е?
Ако не помня - случила ли съм се?
Счупила ли съм се? ...
  128 
Ще оставя шала си нежно да падне във храстите,
Ще погаля клоните, леко наежени,
чакащи зимата, а преди нея тежката есен,
красивата есен, с дантела от паяци...
Ще оставя шала си нежно да падне във храстите, ...
  405 
Не обичам често,
даже никак и
панякога пиша,
но не обичам поети,
а здрави момчета. ...
  700 
Как звучи самотата, човече?
Като компресор на празен хладилник.
Като неука капка от чешма,
която не разбира, че трябва да спре.
Тази глупава капка, която иска да те залее. ...
  619 
В незабравими спомени пътувам,
там, където нямаше море,
там, където нямаше небе.
В незабравими спомени пътувам,
там, където лятото не бе. ...
  514 
Бях добър човек...
Нима?
Не исках никого да нараня,
Камбаните звъняха...
В два през нощта.. ...
  771 
Следи.. от твоите очи.
Не ми говориш.
Аз вярвам в мълчаливата любов.*
Така поетът се измъкна някога.
И пак е хубаво. ...
  848 
Перфектно мълчалива....
Така ме нарече.
Не те прегърнах.
Извинявай....
А от утре отново сме сами. ...
  758 
Път от моя път ,
кръв от непролятата ми кръв - чуй ме!
Чуй - сърцето ми отвътре.
Там, където липсваш - боли.
Едва доловимо, ...
  653 
Когато гледам към синьото в очите ти,
на другия край на света някой се влюбва.
Днес съм малко момиченце.
И тичам след теб.
Защото си голям и силен. ...
  783 
Сърцето ми е цялото в твоето...
Живо е.
Тъжно е.
Като стар шансон.
Нарисувай ме в очите си. ...
  955 
Нямам тайм код.
Животът ми не е филм.
Той е крехък и изморен.
И луната е бяла.
Луната е вътре в мен. ...
  871 
Есен е.
Мирише на любов.
Не от онази сладката.
Идва студен сезон.
Но аз преди зимата те обичам. ...
  778 
Знаеш ли колко си хубавка?
Христо Фотев умря.
Сега сме спортисти.
Само това ли можеш?
Ракът яде всички ни. ...
  1835 
Във твоето лято аз влизам със хлад.
Нежно изтръпнала,
деликатно те мразя.
Седиш до мене – горещ.
Приятно отпусната – обичам те. ...
  778 
Ти знаеш ли как се обича?
На ъгъла граничещ с лудостта. Тревожно, превъзбудено...
Плувал ли си в чаршафите бели?
Да търсиш лястовици излетели?
Само размахът на крилата остава да движи телата. ...
  782 
Най- хубаво е в средата на нощта.
Когато страхът гол лежи до мен.
Забит в оголения ми нерв.
И се потя.
Жегата е само елемент от битието. ...
  819 
Дойдох при теб в тишината между две ноти
покълнах от сол и от пяна,
на морето рожденото семе.
Излях се във струна,
Създай ме от звуци, ...
  716 
Видях Глад.
Видях Смърт.
Видях себе си.
Гладна и жадна.
В земите на Йезекиил. ...
  917 
На върха на планината дърветата скланят очи.
Не могат да докоснат земята,
там където в корените миналото ечи.
Гледаш ме.
Гледам те. ...
  1136 
I don't follow any religion.
I am a freethinker.
I killed myself.
  1438 
Мексико. Пет след обед.
Протяжно е.
Като в уестърн.
Дълъг следобед без карай.
Няма утре. Днес си обран ...
  1429 
Неоплодената ми яйцеклетка
изплъзва се и тоя месец.
Като капка от малинов сироп,
капва на дъното на душата ми.
Спомен за цъфнали вишни. ...
  976 
На шинела копчетата кърпя,
и питам се през плач
- аз малкия човек ли съм?
Така ли ще умра?
Със нафора в устата и оцъклени очи. ...
  914 
Къртицата чува.
Ехо.
От времето преди.
Сега е минотавър.
В подземието. ...
  853 
Коляното на Каин
Да се съюзим всички необичани деца,
да градим една кула, да говорим един език.
Да се катерим нагоре по Вавилон да детронираме супер-егото,
да прегризем смъртта, да убием блудницата, ...
  1023 
Маргарет беше уличница. Но знаеше как да се продава. Особено в света на киното. Холивуд обичаше разлаялите се блудници. И разкаялите се блудници обичаха Холивуд. Не беше красива. Никак. Но за сметка на това имаше кръгъл задник и алчна майка. Баща ѝ не беше известен, всъщност беше неизвестен. Майка ѝ ...
  2202 
Да се уточним още в началото - това е политически некоректен разказ, ама много. И той започва с това, че си мисля какво особено нещо е това да ти го начукат. Много е специфично. Оставя ти една особена бразда в душата, и не само. Да си го кажем, че направо си виждаш какво е имал предвид народът, кога ...
  1107 
Предложения
: ??:??