ria (Гергана Иванова)
284 3180
8.02.2012 г., 1:01 ч.

Акрощрихи 

  Поезия » Пейзажна
1094 0 6

Тихо скърца перото на Зимата,

пише стихове с дъх от кристали

и светлеят в прозорците римите,

от дантелен обков натежали.

 

По кого ли душа е изгубила?

И какво иска в стих да му каже?

Закодирала фино е думите

в акрощрихите на вернисажа.

 

Виж ти! Летният зной ù е тръпката!

За страстта му сърцето ù плаче.

Той е принц във двореца на Слънцето,

Пролетта, Есента - зли пазачи.

 

Зноят в сън летаргичен е, зимата.

Предрогиран със анестезия.

Но през март драсва в сомнамбулизма си

и тогава... в целувка се сливат.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??