Усмихваш се. Душата се променя.
Сърцето се изчиства от тъга.
Излиза на паянтовата сцена
паянтовата дама – любовта.
Познатите мъже я придружават.
Защо ли я подпират под ръка?
Неравности! Жената не внимава!
Опитвам се на глас да изрека
нелеката ѝ болка, пред която
душата ѝ се срива като сън.
Детето ѝ държи се за полата
на майка си, ударена от гръм. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация