Безпътна и самотна,
единствена и властна,
вълшебница сиротна
без време ще порасна.
Навреме ще загина,
завинаги ще помня
безбрежната пустиня
на песента си - стомна.
Аз знам, че съм фАЛшива,
усещам, че съм не-АЛ.
Объркана и дива.
Себе си обрала.
Кой колко ми е дал
и колко аз съм взела
не смея. Мразя АЛ.
Единствена и смела.
Аз мога да я взема
и мога да я дам.
Печално. Тази схема
Умира в карнавАЛ.
Не искам да я давам,
не мога д я пазя,
при нея пак оставам.
И вярна съм. И мразя.
Спасете я, вземете!
На мене ми е тежка!
Изяжте плодовете
на мойта АЛ.-на грешка.
Та това съм аз - тъй бурна,
вълнуваща и бледа.
В праха на черна урна
посявам слънчогледа.
РазцъфнАЛ. Жълт и черен.
Умиращ, весел, вечен.
Всред дивото намерен -
свободен, ням, обречен.
Страх. Роля. И потоп.
Кое е изначално?
На първия ми гроб
да пише: "С обич. АЛ.-но".
На втория ми гроб
да пише: "АЛ. е жива".
След третия потоп:
"АЛ. - сива и щастлива".
© Александра Симеонова Всички права запазени