тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
29.03.2008 г., 12:53 ч.

Албум на спомени 

  Поезия » Философска
686 0 10
Зареян поглед буди в мен заспала жалост,
не може той да прегори - все e запален.
За преход се глася - мятам чанта през рамо
и тръгвам към дома - дете-птичка - тате, мамо!
Там той в годините мечтите ускорява
и в златни краски полети рисува и спасява -
семейство, роден край предан с думи, с ласки,
като лястовича привързаност към стара плевня.
Не може никой да изгребва слоя човечност,
където се плоди живот, мъка, радост, вечност!
Разлиствам с целувка стар албум на спомени
и милвам в мълчание миналото скромно.
Ех, пазителю изконен на детски лудории -
огледало с весел смях, игри, рисунки
и толкова пиеси - в безкрайно лято сгряни.
В същите декори се оглеждам - стари рани
по пътища пожертвани, толкова износени,
в живот труден - но истински и плодоносен!

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??