Halinor (Тони Пашова)
25 19
29.08.2009 г., 11:47 ч.

Александър 

  Поезия » Друга
1160 0 4

Nunca me he sentido tan perdida

y a ti - tan lejos de mi...

 

Първородният ми син ще носи твоето име.

Косите му ще ухаят на нощ,

а в очите му ще се спотайват есенни следобеди.

Ще бъде умислен Февруари,

ще хвърчи от радост през Март

и ще изплаква очите си

през Май.

 

Първородният ми син ще носи твоето име.

Ще има дълги пръсти на музикант,

ще бъде поет.

Ще бъде винаги студен,

винаги тъжен,

винаги самотен

и

винаги

далечен.

 

Първородният ми син ще носи твоето име.

Ще стои на десет сантиметра от мен,

но сърцето му ще е в краката на любимата му.

Ще оставя следи от мастило по ръцете си,

а аз тайно ще чета стиховете му.

И ще плача.

 

Първородният ми син ще носи твоето име.

Ще те обича и никога няма да ти го каже -

студен,

самотен

и

винаги

далечен -

бащата, когото никога не би могъл да има.

 

Първородният ми син ще носи твоето име -

с хладината на юлските утрини,

с меланхолията на летните вечери,

с празнотата на зимните обеди.

 

Първородният ми син ще носи твоето име,

Александър.

© Тони Пашова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря ви на всички.
  • Красиво, изстрадано, благородно...Тук има безброй много начала! И всичко казано би могло да се преоткрива и да се преосмисля многократно...Благодаря за размисъла, който провокират тези стихове!
  • Две същества се борят в мен.
    Едното, това, което предпочитам да слушам, седи на трон и е загърнато в червено наметало. То е много доволно от изпълнението ти. Дори сдържано изръкопляска. Това същество казва, че стихотворението ти съдържа Възвисяващата красота, най-великата сила. Това същество е почерпило сила от теб, нахранило се е, и иска да продължим нататък.
    Но има и друго същество. То е домашният любимец на първото. Лежи отдясно на трона и тихичко ръмжи. И тъй като в своя свят аз се появявам в образа на едно малко човече, едва прохождащо дете, което е далеч от достигане на потенциала си и от превръщане в Бог, на мен ми е по-лесно да чуя мислите на лежащото на пода създание. И виждам кървави ръце. Обесени хора. Изкоренени дървета. Срутени къщи. Черепи. Нищо. Разкъсани книги.
    Смешно е как красивото ти стихотворение, изпълнено с любов, тъга и копнеж, може да породи такива странни чувства в мен. Смешно е как вместо да се усмихна, сърцето ми се сви.
    И е тъжно колко светове умряха днес...

    Отново ще ти поставя (6), поне за това ще се вслушам в гласа на съществото на трона.
  • много!
Предложения
: ??:??