Алеята е двайсет, нула, осем.
(тук всички те са набори по тръгване).
Тя, като всякоя година високосна,
с едната даваше, а с другата измъкваше…
Теренът прогресивно запустява…
Все по-вече трева, по- рядко свещи.
И посетителите плавно оредяват
потънали в неспирната заетост…
Под каменния гълъб, от портрета,
баща ми присмехулно ми намига.
И както някога, приживе, ме съветва:
„Животът, чедо, не тече по книга. ...