По женските ти хребети вървя.
Изкачвам те с безкислородни ласки.
Какъв съм мъж, ако се изморя...
Та ти си Джомолунгма моя страстна.
Лавините ти чувствени над мен,
надвиснали в косите ти - треперят...
Ще покоря с вик хълма ти смутен.
И ехото ми в сънища ще стене...
Въжето на желанието ми
ако от твоя дъх във времето се скъса,
ще знам, че съм пребродил планини,
мечтани от мъжете на честта ти...
© Михаил Цветански Всички права запазени