22.07.2012 г., 17:59 ч.

Алюзия 

  Поезия » Философска
755 0 1
Нощта се стели в сенки безутешни,
а луната прикрива тъмата в безкрая.
Прохладни вечери, тръпнещи сенки,
идеали низвергнати, съдби оправдани.
Минало бъдно и днешно тогава
постелени в пелена от забравени грешки.
Грешници слепи и чужда забрава,
Те - непорочни, но все пак проклети.
Бъди! За да бъда от теб извор!
Бъди и съзирай в безкрая простор -
лъч синева от оголени песни,
те - недопети, но чути до гроб! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Предложения
: ??:??