16.05.2013 г., 13:04 ч.

Амарант 

  Поезия » Философска
1039 0 3

 

Амарант

 

Сънувах амарант.

С идеи невъзможни

на художник-дебютант

осъмнах във тревожност.

Ще рисувам амарант!

Но амарант рисувал се

с перо от Феникс

в амброзиев нектар топено.

Нищожна твар пред майката вселена,

разплаках се от яд

и срязах свойте вени!

От крилете на копнежа млад

оскубах аз перата бели!

Кървя, топя, рисувам по стените

на душа от фактите надвита -

дом едничък и единствен храм,

сринат в безнадеждност.

Всичко плам!

Изгарят моите одежди.

И поглеждам:

Аз съм малък амарант.

© Милена Джинкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Предполагам знаеш какво е амарант... Харесах!
  • Знаеш ли, много съм впечатлена. Според мен пишеш зряло, оригинално, интелигентно и с много усет. Направо ми скри топката.

    Аз бих махнала това за прерязаните вени, защото на мен лично ми идва малко брутално, но изобщо не искам да ти налагам мнението си, само споделям.
  • !**
Предложения
: ??:??