Бяло ангелско крило,

пух искрящ сияе райски,

бръчка мъдра на чело,

знак на буза грее тайнствен.

Светло слънце в мрачен ден

и надежда в бран безкрайна.

Маг могъщ си ти за мен,

господар на нощ омайна.

Твоят глас е морски бриз

и свирепа лятна буря,

сладък, скъп, блестящ каприз,

в който лесно да се влюбя.

Роза кървава гори

в лунна нощ. В гора мъглива

заклинание шепти

твойта дива самодива.

Някой ден ще бъдеш мой

и от устните ще пиеш

вино от лъчи безброй

е, тогаз ще те надвия.

Че е съдено да сме

две лица на сила древна

и стихии страшни две

над убийствената бездна.

Ти си ангел, демон – аз

в Равновесие, навеки

ще танцуваме в екстаз

и от етера по-леки.

Ти си бог, жена съм аз

и далеч един от друг сме,

но в дванайсетия час

пак в съня си ще се срещнем.

Изгревът е чист елмаз,

ден изнизва се полека.

Ти си демон, ангел – аз.

В Равновесие, навеки...