Ангели със сребърни крила,
галят ме, тихо ми шептят,
плаче със мен нощта,
звездите зад облаците се свенят.
Денят си тръгна със сълзи,
разплакана дойде и тъмнината,
с ръце празни, без мечти,
срамува се да се покаже и луната.
Обещания във ято полетели,
отиват си далеч от мен,
гроздове от болка са налели,
ангелите повиват ме в сатен.
Подготвят ме с таз нежна роба,
изпращат ме за сетен път,
приятели съпровождат ме до гроба,
увяхна вече на живота ми цветът.
Оставям те и тръгвам със усмивка,
но знам, че няма да те видя пак,
държи ме ангел за ръчичка,
заедно влизаме в гъстия мрак.

------------------------------------------

Из цикъл "Моя любов"