Ангелоподобни

10.09.2011 г., 12:41 ч.

Поезия

426 0 0

Небесните войни понякога също играят хазарт.
Тогава и аз съм спокоен – че душата ми няма да спи на тротоара.
Постилам пред себе си поне по един булевард –
и тръгвам с усмивка. Натам, накъдето не трябва.

Описват по спомени някои от небесните зими –
два ангела боси. Досущ на човеци приличат.
Политат, пропадат, по мрамора лазят... Но как?!
Язък! И все пак – Бог ги обича.

Думите ваят понякога цял параван –
в моменти, когато и най-смелият ,,аз’’ е подплашен.
Тогава сърцето руши се, душата е в транс.
А след това, за капак – всеки ангел е мрачен.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.