Hunterszone
201 резултата
Вият се бели брези;
с отскочила съвест
се гледам отгоре
и търся причини
за неуспешните полети. ...
с отскочила съвест
се гледам отгоре
и търся причини
за неуспешните полети. ...
206
Вкус на черници и мирис на нафта,
сигнал от товарна влакова композиция.
Напластената прах по страните на шкафа,
жълта верига от спрели таксита.
Аромат на кафе от джезве се разнася, ...
сигнал от товарна влакова композиция.
Напластената прах по страните на шкафа,
жълта верига от спрели таксита.
Аромат на кафе от джезве се разнася, ...
208
Малко човече с големи мечти,
разляти по ръба на бръснача.
Вярваш ли още в нелепи лъжи,
безцветни като плача на палача.
Надеждата бавно угасва във дни, ...
разляти по ръба на бръснача.
Вярваш ли още в нелепи лъжи,
безцветни като плача на палача.
Надеждата бавно угасва във дни, ...
304
3
4
Ваят вече комините
в бледи скулптури дим.
Есен стели в камините
своя шарен килим.
В декемврийския мраз ...
в бледи скулптури дим.
Есен стели в камините
своя шарен килим.
В декемврийския мраз ...
248
2
2
Преди да бръкна във шишето с хапчета
и да извадя разрешение на проблема,
ще се опитам да реша за вас задачата
и да се свърши с вечната дилема.
Когато бил съм на живота в люлката ...
и да извадя разрешение на проблема,
ще се опитам да реша за вас задачата
и да се свърши с вечната дилема.
Когато бил съм на живота в люлката ...
252
1
Потрепваш тихо като летен полъх.
И леко се издигаш - като мараня.
Дъхът ти ме обгръща като броня
и прогаря в мене дупчици тъга.
Изчезваш като мъничка светулка в мрака. ...
И леко се издигаш - като мараня.
Дъхът ти ме обгръща като броня
и прогаря в мене дупчици тъга.
Изчезваш като мъничка светулка в мрака. ...
305
1
4
Като жарава в мрака.
Като неизбежна карма.
Загледани сме с теб един във друг.
И никой никого не чака.
Изгубва се във тишината ...
Като неизбежна карма.
Загледани сме с теб един във друг.
И никой никого не чака.
Изгубва се във тишината ...
435
2
Пътуването се отлага за момента,
ако е писано, то просто ще се случи.
А времето е вехта стара лента,
върху която споменът ще се заключи.
Откривам те сред бледата тълпа, ...
ако е писано, то просто ще се случи.
А времето е вехта стара лента,
върху която споменът ще се заключи.
Откривам те сред бледата тълпа, ...
303
Родил съм се с късмет.
Не съм умрял като зародиш.
И всичко е започнало тогава.
И сред съдби безчет,
потърсил зрънце обич, ...
Не съм умрял като зародиш.
И всичко е започнало тогава.
И сред съдби безчет,
потърсил зрънце обич, ...
268
Много болка и тъга.
Няма път назад в мъглата.
В свят, лишен от светлина,
губим себе си във мрака.
Небесата, напоени сякаш ...
Няма път назад в мъглата.
В свят, лишен от светлина,
губим себе си във мрака.
Небесата, напоени сякаш ...
538
3
4
Лято е вън, но в душата е есен.
Светът се върти наобратно.
Годините, вплетени в делнична песен,
изнизват се тъй безвъзвратно.
На двора самотен, пред старата къща, ...
Светът се върти наобратно.
Годините, вплетени в делнична песен,
изнизват се тъй безвъзвратно.
На двора самотен, пред старата къща, ...
400
1
3
Какво ли още крием в себе си?
И от нас какво е скрито.
Шум от закъсняло ято лебеди,
стъкълце, от морската вода отмито.
Тупкащи сърца на ж.п. прелеза. ...
И от нас какво е скрито.
Шум от закъсняло ято лебеди,
стъкълце, от морската вода отмито.
Тупкащи сърца на ж.п. прелеза. ...
294
Твърде дълго бил съм в зоната си на комфорт,
за да знам, че всичко в нея е заблуда.
И душата ми заключеник е в нечий скъп курорт -
по стените драпам с нокти, до полуда.
Твърде силно искал съм да бъда друг ...
за да знам, че всичко в нея е заблуда.
И душата ми заключеник е в нечий скъп курорт -
по стените драпам с нокти, до полуда.
Твърде силно искал съм да бъда друг ...
671
2
2
Нощта се спуска над града жесток.
И няма кой да го изтръгне от съня му.
Зората гали дланите на Бог
и се загръща в тях, когато й е тъжно.
Смехът увяхва изпод сив бетон. ...
И няма кой да го изтръгне от съня му.
Зората гали дланите на Бог
и се загръща в тях, когато й е тъжно.
Смехът увяхва изпод сив бетон. ...
703
3
6
Месецът, обвит в мъгла,
със своите бледи очертания
блести над голата земя,
разкриващ своите послания.
В безизразния хлад загърнат, ...
със своите бледи очертания
блести над голата земя,
разкриващ своите послания.
В безизразния хлад загърнат, ...
336
2
Прескачаме през дните, от епоха във епоха.
Застигаме живота наобратно сякаш.
И в твоите сънища без жал за теб дойдоха
годините - и все пак няма да избягаш...
Отмятаме ги залезите, ден след ден, ...
Застигаме живота наобратно сякаш.
И в твоите сънища без жал за теб дойдоха
годините - и все пак няма да избягаш...
Отмятаме ги залезите, ден след ден, ...
496
2
Залезът се спуска над града,
застинал в погледа на времето.
Поел над парещата мараня,
нагърбен с непосилно бреме.
Отгледан от звездите, в дълги дни, ...
застинал в погледа на времето.
Поел над парещата мараня,
нагърбен с непосилно бреме.
Отгледан от звездите, в дълги дни, ...
1170
1
Всеки копнеж е запалена свещ,
пламък от яркия спомен.
Всеки стремеж към различното "днес" -
капка от дъжд възпороен.
Всеки ехтеж след дочутата вест ...
пламък от яркия спомен.
Всеки стремеж към различното "днес" -
капка от дъжд възпороен.
Всеки ехтеж след дочутата вест ...
972
1
1
Отронен лист погива в снежно кадифе.
Безброй угаснали камини.
Безброй протегнати ръце
изпод снежната лавина.
Огрени от последен слънчев лъч, ...
Безброй угаснали камини.
Безброй протегнати ръце
изпод снежната лавина.
Огрени от последен слънчев лъч, ...
317
1
2
Таралежите се раждат без бодли
и си отиват, смазани на пътя.
Мъртвата душа не я боли,
с пари не могат да я купят.
Не се продава, но дори да би, ...
и си отиват, смазани на пътя.
Мъртвата душа не я боли,
с пари не могат да я купят.
Не се продава, но дори да би, ...
439
1
И аз съм полегнал до теб, но отвъд
под калната, рохкава почва.
Където светът, където стихът
в химерното ,,утре’’ се вкопчват.
Където отмъквам току от Къделята ...
под калната, рохкава почва.
Където светът, където стихът
в химерното ,,утре’’ се вкопчват.
Където отмъквам току от Къделята ...
441
1
6
Житейската стомна се пръсна вероломно,
на времето вярна потомка.
Душата отплава навътре в морето,
на сал от човешки отломки.
Моменти, съшити в низ от събития, ...
на времето вярна потомка.
Душата отплава навътре в морето,
на сал от човешки отломки.
Моменти, съшити в низ от събития, ...
403
3
Очите закърняват без душа
и се превръщат в празни будоари.
По чашите разлива се тъга,
самотни дни из пустите тротоари.
И чувствата изстиват във съня, ...
и се превръщат в празни будоари.
По чашите разлива се тъга,
самотни дни из пустите тротоари.
И чувствата изстиват във съня, ...
793
2
4
Чакаме се пред баба.
Но нея вече я няма.
Тогава къде ще се чакаме?
Имаш ли страх от смъртта?
Отлитаме мигом нанякъде... ...
Но нея вече я няма.
Тогава къде ще се чакаме?
Имаш ли страх от смъртта?
Отлитаме мигом нанякъде... ...
506
Липите цъфнали разнасят
полъха на чудна пролет.
Птиците се реят тихо
в залеза на своя полет.
И зад маски спотаени ...
полъха на чудна пролет.
Птиците се реят тихо
в залеза на своя полет.
И зад маски спотаени ...
481
Миг, откраднат в есента.
Спомен за усмивка.
Дъб с окапали листа.
Котаракът сивкав.
Двор, потънал в самота. ...
Спомен за усмивка.
Дъб с окапали листа.
Котаракът сивкав.
Двор, потънал в самота. ...
614
2
1
Безплътни призраци пълзят изпод земята.
Във черната утроба спотаени.
Безмълвни писъци се губят във мъглата,
в безстишието от думи упоени.
И хората превръщат се във сенки. ...
Във черната утроба спотаени.
Безмълвни писъци се губят във мъглата,
в безстишието от думи упоени.
И хората превръщат се във сенки. ...
396
1
2
Навътре в тихата гора,
осеяна със мъртви пеперуди,
пълзят отнетите слова.
Пълзим, във себе си изгубени.
Отвъд, по бързата река, ...
осеяна със мъртви пеперуди,
пълзят отнетите слова.
Пълзим, във себе си изгубени.
Отвъд, по бързата река, ...
571
1
2
Лунатици бродят в мрака.
Дни и нощи на безсъние.
Слънцето в луна се стапя,
в пристъпи на пълнолуние.
В изкривените гримаси ...
Дни и нощи на безсъние.
Слънцето в луна се стапя,
в пристъпи на пълнолуние.
В изкривените гримаси ...
561
3
Събирам разбити моменти,
попивам изтекли мечти.
Отвън е живот с комплименти,
отвътре - дебели лъжи.
Изгнилият корен не стига. ...
попивам изтекли мечти.
Отвън е живот с комплименти,
отвътре - дебели лъжи.
Изгнилият корен не стига. ...
518
1
1
Щом величието пълзи в калта
и крилата му, проядени от невестулки,
се провлачват тъжно - ти склони глава
и рисувай спомени, щастливо дълги.
Щом унинието вземе връх ...
и крилата му, проядени от невестулки,
се провлачват тъжно - ти склони глава
и рисувай спомени, щастливо дълги.
Щом унинието вземе връх ...
398
Мечти, поднесени в поднос.
Кошмари, задушени в скърби.
Изгубил своя коловоз,
открий ти себе си най-първо.
Ръжда по златните блюда. ...
Кошмари, задушени в скърби.
Изгубил своя коловоз,
открий ти себе си най-първо.
Ръжда по златните блюда. ...
567
2
Храмът обгърнат е в пламъци.
Счупено огледало.
Душа, обкована с премеждия.
Жигосана с болка, до бяло.
В онемелите спомени няма искра. ...
Счупено огледало.
Душа, обкована с премеждия.
Жигосана с болка, до бяло.
В онемелите спомени няма искра. ...
455
Загребвам пръст от мъртвата земя,
в която са погребани безбройни спомени.
Сподавен глас, хриптящ в нощта,
раздира тихата агония.
Блещука там сама звезда, ...
в която са погребани безбройни спомени.
Сподавен глас, хриптящ в нощта,
раздира тихата агония.
Блещука там сама звезда, ...
514
1
Наддаваме за по-доброто "утре".
Защото "днес" е вече разпродадено.
Но съмненията растат отвътре -
че може би безценното е крадено.
А кога наддавахме за себе си? ...
Защото "днес" е вече разпродадено.
Но съмненията растат отвътре -
че може би безценното е крадено.
А кога наддавахме за себе си? ...
550
Като гаснеща секвоя сред отнета вечност.
Като плашеща история
за човечност.
Като блян сред океан от спомени.
Като личностна ерозия. ...
Като плашеща история
за човечност.
Като блян сред океан от спомени.
Като личностна ерозия. ...
407
1
Всемирът, надиплен с човешки съдби,
се спуска над нас - и носи утеха.
Във края на пътя всички злини
свличат си злостната дреха.
В ехтежа на вчерашни спомени, пак ...
се спуска над нас - и носи утеха.
Във края на пътя всички злини
свличат си злостната дреха.
В ехтежа на вчерашни спомени, пак ...
412
1
Когато в Август ни обгърне мрака –
и хвръкнем над живота тихо,
тогава може да прозрем Лъжата –
и да сме начисто.
Когато стръвен летен полъх ...
и хвръкнем над живота тихо,
тогава може да прозрем Лъжата –
и да сме начисто.
Когато стръвен летен полъх ...
410
В средата на стаята, с тъга по ъглите,
усещам безкрая...И сякаш стрелките
спрели са в нищото...нейде...вовеки...
Душата е повече, а по-малко - човекът.
Въже от тавана се спуска в безмълвие, ...
усещам безкрая...И сякаш стрелките
спрели са в нищото...нейде...вовеки...
Душата е повече, а по-малко - човекът.
Въже от тавана се спуска в безмълвие, ...
940
5
1
Когато огънят във мрака тлее
и въглените тихо гаснат,
тогава шепотите песен емват
и през дерета се понасят.
Когато музиката в миг докосне ...
и въглените тихо гаснат,
тогава шепотите песен емват
и през дерета се понасят.
Когато музиката в миг докосне ...
821
1
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
