На Теди
Прелиствах небето с каприза на поглед човешки
и в утрото румено изгрева чаках на кея.
А гларусът литна, едно показно без насмешка,
високо издигнал се, както отдавна копнея.
И облака стигна - попил от небето позлата,
с фестони от слънчев конец над море огледално.
Ръцете си вдигнах, илюзия бяха крилата
и само душата във танц полетя ритуално.
От гларуса ангелски знак аз открих в обектива.
От него разбрах, че закрила той свисше ми дава.
И знам - да летя ще опитвам, додето съм жива, ...