Вечен съм и вечно ще живея
в този порутен и зъл свят
и от дълбините на мрака ще се смея,
обгърнат от любимия си цвят.
Страхувате се вий от мене.
Потръпвате от страховития ми вой,
но не ще ви вече дреме,
когато ви даря с вечния покой.
Смъртта не ще е страшна.
Страхът ще е, ако си жив.
Тя на мене е подвластна,
а той - душевния ви срив.
Умирайте! На мен се отдадете
и душите ви ще почиват в мир.
Бремето от тялото свалете,
защото аз съм вашият кумир.
Защо се страхувате от мене,
нима със зло съм ви дарил?
Или от любов сте заслепени
към този свят порочен и прогнил.
Моето име вий ще назовете,
когато срещнем се отвъд.
И чак тогава ще разберете
кой е бил правилният път.
© Райко Дяков Всички права запазени