Анти

25.05.2022 г., 10:52 ч.

Поезия » Гражданска

5.0 / 3

548 1 2

Анти
Поврага! Докога ще ми досаждате!
От вашата любов ме стяга шапката.
Когато пак умирате и раждате
абсурд е да се мине между капките.
Вземете си молбите и се махайте!
Не мога да се справя със досадата.
Навярно ще нощувате под стряхата,
дори с памук душата ми да вадите.
Напомням, че не ми се слушат глупости.
Млъкнете, да ви вземат всички дяволи!
Дори и Бог разбра какви боклуци сте, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Моят глас
Вечна

Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река, но зап...
Жената на гробаря

До късно на терасата простира, окъсаните дрехи на съпруга си. В джобовете понякога намира, парче зем...
Ден за обичане

Няма време! Прегръщай! Сега! Няма време! Целувай! Веднага! Утре пак ще е ден за тъга. ......

Още произведения »