Няма време!
Прегръщай! Сега!
Няма време!
Целувай! Веднага!
Утре пак ще е ден за тъга.
Нежността си недей да отлагаш!
Няма време за дребни сплетни.
Като пясък дъхът ти се стича
между пръстите...
Спри! Погледни!
Няма по-добър ден за обичане!
И когато от болка си сляп,
и когато светът ти е черен,
и когато на масата хляб
ти е трудно и днес да намериш,
просто спри за секунда една
и ръка протегни да погалиш
тъжно цвете, самотна жена.
Без да знаеш, за миг ще запалиш
триста хиляди детски очи,
триста хиляди тайни надежди,
че животът, макар да горчи,
е оплетен от сребърна прежда!
И земята ще блесне така,
както никога не е блестяла!
Три стотици светулки в нощта
ще се слеят с душата ти бяла!
Няма време!
Прегръщай! Сега!
Няма време!
Докосвай! Веднага!
Усмихни ми се.
Дай ми ръка.
Любовта си недей да отлагаш...
© Яна Всички права запазени