18.07.2019 г., 9:28 ч.

Антимолитва 

  Поезия » Философска
1339 0 0
Боже мой, Боже мой, /като възклицание/,
кой те обсеби да си отрицание?
Имам си свои съображения,
както и чести встрани отстъпления.
Екстра си! Аз съм наполовина
като чашата – оптимист и свадлива.
Стига рецепти! Вече сме други -
камъни вечни, излъскани руди.
Всичко е точно - тако и вако-.
залъкът сладък е пясък и злато.
Боже мой, мой Боже,
стига си плакал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Предложения
: ??:??