Без броня съм. И тъжно, и нелепо.
И в щит превърнах малките си длани.
Предадена от плъховете крепост
и нищичко, което да се брани.
На хълма скубе есенна тревица,
без бронята и тя не ме познава.
Дръглива кранта. Еднорог...Девица,
май приказката пак ме подминава.
И рицари, и принц , и менестрели*...
Магарешката кожа ми приляга.
Накуцва крантата. Ще спре. Къде ли?
Без броня съм. Забралото* ме стяга! ...