29.10.2014 г., 17:51 ч.
Антитези
Съмнението е смъртта на всяка вяра.
Запътил ли си се към грешна цел
не спирай!
Защото правилното е измама.
Водата става бъдеща пустиня,
а огънят превръща се на пепел.
Главни от целите понякога догарят
в оазисна фата-моргана...
И време "делта те" докрай разтваря
солта удавена от сладките потоци...
Моретата ще сублимират в суша.
Окаменява (рано или късно) всеки полет...
И истината се венчава за лъжата.
Неразличими брачния олтар минават.
Невидимото се оказва явност.
Мъгла мистична ясното обгръща.
Небитие наднича през реалност.
Реалността имагинерното прегръща.
Зад най-красивото лице ужасен череп
смразява погледа на възхищението.
...Но рогът на Ролан се чува още
от Божи гроб и Ронсево,
до края на вселената...!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
1. Елица, очевидно става дума за някакво недоразумение. Аз много високо оцених коментара ти и мисля, че това става ясно и очевидно от написаното от мен. Ти говориш съвсем принципно за някои от текстовете ми, в които наистина има неразбираеми за широкия кръг читатели думи. Например в стихотворението ми:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=331481
за което никой не попита, какво означава думата "конфиналност".
Така и те разбрах аз, че говориш именно за тези мои текстове и съотнасяш към тях примера си с Радко Радков.
Конкретният ми текст - "Антитези", не е от този клас. Той е пределно ясен и в него няма неразбираеми думи. Именно на това обстоятелство исках да обърна внимание, а не да "оборвам" коментара ти, който е безапелационно точен и необорим. Ти си последният човек, чието мнение бих пренебрегнал с лека ръка, или пък бих направил опит да уязвя. Казвам това публично - ясно и категорично, за да си избиеш подобни мисли от главата и ти се извинявам, че с коментара си съм създал у теб превратно впечатление за смисъла на изказването си.
Желая ти прекрасна нова седмица!
2. Благодаря ти от сърце, Ина, за толкова хубавите и мъдри думи и за високата ти оценка! Много ме зарадва с вниманието си, но двойно повече ме зарадва , че отново ставаш активна с поезията си, която аз много харесвам и вярвам твърдо, че с тази поезия ще се изкачиш много високо - там - на поетичния Олимп!
Пожелавам ти много нови силни текстове и една творчески вдъхновена седмица! -
Скоро не те бях чела, радвам се, че си се завърнал към собствената си поезия (: Тази е най-пълнокръвната, която правиш и се усеща! Великолепна стихо-сентенция! Поздрав -Ина
П.С.: ...какво се случва в коментарното ти поле, Мисана?!?!?! Не насочваш енергията си в правилната посока, нали знаеш... Притеснява ме как ще резонира обратно.
ППС.: Имаш достатъчно обожатели, за да имаш нужда и от такива, които те ненавиждат. Помисли и за тяхната карма... -
Мисана, за "недостъпните" думи ( в смисъл непонятни), не говоря аз, а други, на които просто давам пример с Радко Радков. Защото така е по-убедително, отколкото да изразявам само лично мнение, което винаги може да се атакува.
Твоите обяснения би трябвало към тях да насочиш, а не към мен.
Моят отзив е конкретен - опирам се на изрази от текста и търся идеята -както изисква понятието "коментар".
Съжалявам, ако не оправдавам очакванията ти. -
Благодаря ти, Ваня за високата оценка и за тази съпричастност, която ценя много високо. Една от тези личности, за които споменаваш, е способна на всичко /в буквалния смисъл/ и дай боже да е винаги по-далеч от теб. Това ти пожелавам от сърце, извън искреното си пожелание за нови творчески успехи, здраве и щастие!
Лека нощ! -
Забравяш, Елица, че достойнството на човека може да се измерва и с недостойните му подмятания!
Благодаря ти за този коментар, независимо, че не бе пряко адресиран към мен. Той обаче, е достатъчно показателен!
Усмихната неделя и вдъхновяваща нова седмица! -
Балди, коментарите ми са винаги оценъчни и от поздрави повече не съм изпращала. Празни приказки не говоря. Ласкателствата са ми чужди...
За сведение: Терзийски ме е коментирал рядко, Валентин Чернев - почти никога, а Мисана няма как да ме коментира, понеже не публикувам тук.
Погледни и виж, че дори ми е нанесъл критика на един от няколкото публикации това лято.
А понятието си за поезия уточнявам, като следя наградените стихове в различните конкурси.
Не издигам собствения си вкус като критерий за оценка.
Подмятанията ти са недостойни... -
1.Благодаря ти за искреното мнение, Тошко! За мен то се явява истински комплимент, след като влязох в профила ти и видях как пишеш. Ти наистина си гений на поезията. Прекланям се пред светлия ти талант,
вещаещ ти голямо бъдеще!
2. Даниеле, правилата на сайта не разрешават да се вършат подобни неща в коментарното поле. Има Лични за това. Същото искам да кажа и на Бруно. Радвам се, че намирам във ваше лице приятни събеседници, но трябва да спазваме правилата. По-специално аз държа да ги спазвам. В Лични можем да си пишем на всякакви теми. -
Правилно си разбрал, Даниеле! Но ще ти кажа нещо по правописа с най-топло и приятелско чувство. Запомни от мен - никога не се казва "имам в предвид". Правилно е "имам предвид". Някои използват дори ужасяващото "имам на предвид".
-
1.Благодаря ти Донърджак, но никога не забравяй, че поезията се оказва винаги по-широка от представата ни за нея!
2. Допълвам, Даниеле! И център на духовната вселена. -
1.Специално за теб, Даниеле, правя копи и пейст - извадка от мой разяснителен коментар към текста ми:
Що се касае до смисловото съдържание на текста, то мисля, че се набива в очи - толкова е прозрачно. Показани са чрез диалектико-полярни двойки /антитези/ превъплъщенията на Мая /илюзорният свят, който всъщност е една привидност/. На нейния фон има един единствен Абсолют неподатлив на ефимерното, в стиха илюстриран чрез звука от рога на Ролан - който е Реликтов /като шумът от Големия Взрив/ и Вечен, и запълва цялата вселена /"Но рогът на Ролан се чува още от Божи гроб до края на Вселената"/. Тук Божи гроб е символ на Раждането на Месията - нашият Господ-Бог Иисус Христос, защото Той възкръсна от гроба си за живот вечен и стана отправното начало на Вечността в душите и сърцата ни, а рогът на Ролан символизира зовът за спасение на душите ни от силите на мрака за вечен живот. Зов, който се простира от началото на вечността до края на пределите на разширяващата се вселена.
2. Привет, Костов! Има най-различни легенди. Тази за Ролан е свързана с това, че той надува рога си толкова силно, че е звукът му е чут от 30 левги разстояние /1 левга е приблизително 4.83 км/ от краля, за да може той да се притече на помощ с войската си. В конкретния ми текст
рогът на Ролан символизира обединения зов на душите за спасение от силите на мрака. И този зов се носи от Божи гроб /мястото, откъдето възкръсна Спасителят - единственият, който може да спаси душите ни/ до края на Вселената. -
Имаше и един абат Фрьой или нещо от сорта. Запомнил съм, че от копието му останало малко парченце, но и с него мимоходом изтрепал 700 сарацини докато се намират на приказка с Ролан. Познанията са ми от "В света на легендите" - тюрлю гювеч от Ролан, Крал Артур, Лоенгрин, Лорелай, Хамелнския ловец на плъхове и др. Четох я на пионерски лагер в Обзор и помня, че настървен от героизма на франките, свих няколко вилици от стола, изправих ги с камък и вързани за пръчки се превърнаха в страховити харпуни (справка - началните кадри от "С деца на море"
. Другарката Рибарска набара кой присвоява прибори и набучи безстрашната легенда на Пиренеите изотзад с харпун. 
-
Нали Порчев ще пише есе за Ролан. Там няма как да се размине и с Ганелон.
Значи разбра ли си вече доуточнената задача от Тошко /благодаря ти Тошко/, Порчев? Вече и поръчки заваляха. Дерзай! Хората чакат да напишеш нещо. Ако много се бавиш ще прибегнат до чичко Гугъл, а това няма да е бонус за есето. -
За теб, Порчев, какъвто и отговор да дам, няма да е адекватен. И никъде не съм те обиждал. Прегледай внимателно какво съм ти писал в това коментарно поле. Само направих няколко логически извода от поведението ти. Но наистина вземи се в ръце и най-сетне употреби тази енергия за поне едно есе на тема "рицарят Ролан". Обещавам ти да му направя перфектен анализ в коментарното ти поле. И това ти го казвам най-приятелски.
-
Порчев, не на мен, но на другите дотягаш с държанието си на малко дете, което си повтаря едно и също на мама - въпроса защо? Нали я знаеш тази игричка. Явно много сте я играли с мама навремето и ти е станала навик.
Каквото обясних - обясних. Има едни малки сиви клетчици. Ако не достигат, за да стоплиш, си натисни бутона "Рестарт". Може и да включиш тогава. Я по-добре вземи напиши едно есе за рицаря Ролан, че покрай мен, за да ме оборваш, направо хлътна под полите на чичко Гугъл! -
Ромен Ролан е символът,който свири на Божи гроб. Мисля, че темата се изчерпа.
-
... прочетох биографията на Ромен Ролан....
-
Мисля, че достатъчно ясно обясних връзката, но или първосигналното ти мислене не е стоплило, или просто не си прочел написаното от мен.
-
Благодаря ти за този коментар, Миночка! А също ти благодаря, че подкрепи една млада поетеса, след нейната покъртителна и добре написана изповед. Всеки има в живота си трудни моменти, когато се нуждае от съпричастие. Именно по това се познава кой е човек и кой има само два крака и две ръце, но не е такъв.
-
Всички сме тлeнни на тази земя и ще си отидим сами.С другите,просто се научаваме да живеем,но по начина на нашия живот и взаимно уважение,ще оставим отпечатък някъде там в безкрая,който ще бодва душите на живите след нас.Макар,че и най "красивото лице се превръща в ужасен череп"това е само опаковката в която се е развивала нашата мисъл,после отлита като фея в пространството,за да си намери друга.Харесах откровението ти и те поздравявам!
-
Браво, Ена! Благодаря ти за своевременната намеса и за този текст на Дочка, който не бях чел и който отлично приляга за случая. Виждаш сама, докъде ескалират нещата. Някои хора вече не са в състояние да се овладеят, дори на елементарно ниво и се опитват да унижат и злепоставят една дама, която нищо не им е сторила персонално, а коректно е коментирала текста ми, нещо, което е нейно право, съгласно правилата на сайта. При това, това не е първият случай, когато са прибягвали до аналогичен похват на оклеветяване срещу нея. Елица е един прекрасен поет, който творчески е недостижим за тях, а в това виждам и корените на тази тяхна злоба и срещу нея. Те ненавиждат всичко, по-високо от ниските им страсти.
-
1.Порчев! Тъжни са твоите опити да дискредитираш един текст, а дори и онези, които го коментират. Но от цитата на Буковски следваше поне да извлечеш простата истина, че един коментиращ задължително трябва да знае кога да спре.
2. А ти, Балди, падна много ниско - да разпространяваш лъжи, клевети и клюки по сайтовете. Всъщност това вече може би ти е хоби. Но мислех, че поне малко кавалерство, вероятно ти е останало!
3. Благодаря ти за прецизните коментари, Елица! Но мисля, че се убеди лично, че става дума за безнадеждни случаи. Убеден съм, че ако живеехме в други времена, тези хора биха ме сложили на клада и лично биха я запалили, а може би биха запалили и теб, че си дръзнала да коментираш позитивно един мой текст по съвест. Всъщност, все повече затвърждавам мнението си, че човекът не е извървял никаква духовна еволюция. В него властват тъмните истинкти на омраза и ненавист, покрити с тънък слой лустро отгоре. -
Г-н Порчев, в една студия за творчеството на един поет (съзнателно спестявам имената) авторката казва, че поетът трябва да има знания, за да обогатява читателя в тази насока. И посочва, че съответният поет е употребил в стиховете си имената на 40 вида скъпоценни камъни, десетки цветове и нюансите им, много термини от различни области на живота и науката (дори медицински), митични герои, божества...
И това е един плюс, а не минус за поетичния текст. -
Благодаря ти, Елица, за този много интересен коментар. Всичко казано от теб е чиста истина. Отлично си спомням Радко Радков /мир на праха му/, дори и физически.
Все пак ми се струва, че в текста си не съм употребил нито една недостъпна дума. Точно обратното - този текст е кристално ясен и прозрачен откъм употребата на думи. Може би не всички знаят историята за рицаря Ролан и неговия рог, но нищо не им пречи да прочетат за нея. Източници на информация за светкавично ограмотяване - бол. Не съм от онези, които често слагат под текстовете си пояснителни бележки
и линкове. Намирам това за обиждащо интелигентността на читателите.
Моят текст е критикуван от редица хора, имащи тесногръдо разбиране за поезия. За тях тази съвкупност от антитези не следва да се причислява към поезията. Ами нека същите тези компетентни умове да ми посочат раздела, в който следва да поставя текста си.
Що се касае до смисловото съдържание на текста, то мисля, че се набива в очи - толкова е прозрачно. Показани са чрез диалектико-полярни двойки /антитези/ превъплъщенията на Мая /илюзорният свят, който всъщност е една привидност/. На нейния фон има един единствен Абсолют неподатлив на ефимерното, в стиха илюстриран чрез звука от рога на Ролан - който е Реликтов /като шумът от Големия Взрив/ и Вечен,
и запълва цялата вселена /"Но рогът на Ролан се чува още от Божи гроб до края на Вселената"/. Тук Божи гроб е символ на Раждането на Месията - нашият Господ-Бог Иисус Христос, защото Той възкръсна от гроба си за живот вечен и стана отправното начало на Вечността в душите и сърцата ни, а рогът на Ролан символизира зовът за спасение на душите ни от силите на мрака за вечен живот. Зов, който се простира от началото на вечността до края на пределите на разширяващата се вселена.
Сърдечен поздрав, Елица и голяма признателност за винаги позитивното ти участие! -
Според мен, идеята на този сентенциален текст е, че всичко в света е нетрайно и до същността на нещата трудно се достига:
"Водата става бъдеща пустиня"
"Мъгла мистична явното обгръща"
Това са безспорни истини...
Стана въпрос за недостъпни (в смисъл "непознат" за всеки понятия и факти.
По този въпрос ще кажа нещо за големия български поет Радко Радков ( мир на праха му!)
Той имал феноменална памет и енциклопедични знания, част от които - вплитал в текстовете си. По тази причина стиховете му били трудни за разбиране, ако човек не си служи с речник.
И с това се обяснява по-малката му популярност в България, за сметка на световната му известност.
Оттук съдя, че използването на недостатъчно известни за всеки читател факти не бива да се смята за слабост на даден поетичен текст.
Поздрави! -
"Хвалу и клевету приемли равнодушно,
И не оспаривай глупца." -
Няма нужда да ми оказваш внимание, искрено се забавлявам на това, колко си зле... Нямам ни най малка нужда да ми се изказваш високопарно и откачено под стиховете ми...
Пиши си там, коментирай и се самовлюбвай и откачай още...Миснанннна ))))))))))))) И оставай в поезията..само че с какво? -
1. Благодаря на Латинка-Златна за високата й оценка!
Много нови творчески инвенции, Латинка!
2. Мерси, Милко, за високата ти оценка и за подкрепящия коментар.
За мен това е подкрепа от поет за поет. Поет не означава степен или звание, но означава нещо като майстор в това изкуство. И за 40 години стаж в поезията съм се научил да разпознавам майстора от псевдомайстора, както мога да различа злато от пиринч!
Нови творчески успехи, Милко!
3. Цветански! Отговарям ти, защото най-после долавям известно смирение и степен на самоовладяване в теб. И слава Богу. Но ти за Бог ли се мислиш? С какво право раздаваш квалификации и нагрубяваш хулигански. Държиш се като редактор от тоталитарно време, при когото е отишъл начинаещ поет. Цветански аз съм писал поезия и то качествена, когато ти още си щъкал около полата на майка си като кутре. Кой си ти да ме учиш на поезия? И по-рано ти го казах. Връщам се оттам, накъдето ти сега си се запътил. Знаеш ли колко още има да учиш? Ако аз вляза в коментарното ти поле, мога да ти дам много и то заслужени уроци как се пише поезия. Но има мярка, която колегиалността в един сайт не позволява да се прекрачва. С какво право я прекрачваш ти? Задай си въпроса, защо не те коментирам. Отговорът е тривиален. Мислиш ли, че бих пропуснал, ако нямаше съществена и непреодолима причина за това. Упътване: От морално естество е! Нали знаеш, че само времето решава, кой ще остане в Поезията. Казал съм го съвсем недвусмислено в стихотворението си "Откровение":
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=331573
А това наистина бе последното внимание, което ти оказвам за днес и може би завинаги. От теб зависи, дали това ще се промени. Ще трябва да коригираш поведението си! -
Защо си мислиш,че ми пука дали ще се злепоставя...А и мисля, че моята болезнена спрямо теб и коментарите ти искреност не може да ме злепостави, а и честно казано - не страдам от откровенски синдром ... Вземи си бележка , Мисана, ако искаш хората да те уважават, не клакьорите на които връщаш пухкави коментари( Личен съвет!) Бъди премерен в лакействането... защото толкова си смешен и жалък, че те съжалявам. Иначе съм с най -добри чувства към теб, но не е това начина да правиш рейтинг. Нямам желание да те поучавам повече, ако не си разбрал какво ти казвам, значи наистина си за доктор...
-
Да ме прощава автора! Цветански, вече се оплиташ, а и сервизните помещения са някъде другаде...
-
1. Мога да се възползвам от моментното ти състояние на слабост, Цветански и да те оставя да се злепоставиш до невъобразими размери.
Защото в момента си като бик пред тореадор, който вижда само червения цвят и очите му се наливат с кръв. Но, както вече казах, ми е жал за теб и ако ти не си в състояние да запазиш остатъка от репутацията си, това ще сторя аз. И не защото си ми персонално мил, а защото си човешко същество, на което следва да бъде подадена ръка при тези обстоятелства. И аз ти подавам тази ръка, като спирам да ти отговарям! Запомни - за твое добро е! Но благодарност за това не искам.
2. Порчев, ще ти оставя тази загадка! Нека те измъчва. Така моят стих ще остане паметен за теб! -
Внимавай, когато използваш Бог за лицемерните си коментари, Мисана! Мисли за твоя градивен път, не за моя... Аз просто не се въздържах да нашиша две три думи за тази коментарна бълвоч, която изливаш, и с която затапваш коментарното поле на този иначе прекрасен сайт. Не се опитвай да ме вкараш в откачената си словесна рамка, защото няма да ти се отдаде. Ясно ми е какво пиша, как те коментирам и какво ти казвам. И много добре разбирам, че ти е болно. Освен твоите брътвежи някой се опитва нещо да напише...как така..Ами нали само Мисана знае за какво става дума в поезията. Смях!!!! Мисана, иди на доктор.... С тези коментари...може да ти даде диагноза и болнични...
-
1. Благодаря ти, Цветански! Мисля, че твоята характерна експулсивност те накара сам да си направиш такава точна характеристика, каквато и най-големия ти неприятел, при най-голям размах на въображението, не би успял да ти направи. Но аз не се радвам на това, а напротив - стана ми
мъчно за теб. И като казах благодаря, имах предвид, че колкото и да е ужасно това, което в момента вършиш със себе си, то е може би най-прекият път към твоето осъзнаване и встъпването ти на нов - градивен път. В този смисъл благодарността ми бе и към Бог, защото съзирам тук и пръст Божий.
2. Мерси, Симо, за проявеното чувство за хумор, което разведри тягостната обстановка!
Специален поздрав! -
Ако си се считал за най-малък г-н Мисана, щеше да замълчиш в знак на смирение. Това не е възможно да се случи, защото светът на егото ми е доста добре познат от книгите и личния ми човешки опит. "1.Мерси за коментара ти, Анна! Трогнат съм от факта, че прочете и коментира стиха ми" какво означава това.......... означава, че си трогнат, демек се насираш от това,че някой те е прочел и коментирал. Не се ли усещаш Мисана, че изпадаш в творческо откачение,че някой ти е прочел великите произведения. Смирение не прозира в теб, ни най-малко. А относно стиха ти..трагичен е...нахвърляни думи с мерак за метафори, неказващи нищо, напълно безмислени на места, просто написани с мечта за оргиналничене. Слаба ракия отвсякъде,Мисана! Ама чесането на езиците върви, понеже е взаимно и топли под небцето. Слабичко пишеш, но има време на започнеш да вдяваш поетичния гоблен. Пожелавам ти го!!!
-
Прощавай Цветански, но сам каза, че не си специалист и не си в състояние да преценяваш стиховете. Ако може да се вярва на изказването ти, то това означава, че нямаш моралното право да се произнасяш експертно за ничие творчество /дори и за своето/. В частност нямаш право да ми намекваш нищо за стиховете ми. Или си ме въвел в заблуждение и си експерт по оценяване на поезия...? Ако е така, прегледай и собствените си стихове и ги сравни с моите чрез обективния си критерий. Обзалагам се, че ще забележиш удивителни закономерности.
А що се касае до числото 666 /от Апокалипсиса/, ще ти издам една малка тайна:
19:39 = 0,(487179)
Скобите означават период, т.е. групата цифри се повтаря до безкрайност в това десетично развитие.
А сега забележи равенството:
487 + 187 = 666
Ще ти кажа, че когато годините на любимата ми жена бяха 19, моите бяха 39. В това число 666 съм кодирал нашата голяма любов. Време е да разбереш, че светът не е толкова еднозначен, колкото ти изглежда и че някои могат да имат повече фантазия от теб. Там откъдето идвам, винаги съм се считал за най-малък, а не като теб - за най-голям! -
Тия три шестици на ника ти, Мисана, са числото на дявола...ако не знаеш, макар че ти всичко знаеш. Аз също не искам да споря с теб, защото ти разбираш че съм прав, но нямаш аргументи срещу мен. Пиши си коментарите, не ми пречиш... аз искрено се забавлявам, четейки ги и вероятно не само аз. Наблегни на стиховете, не на коментарите, драги ми господине. Ясно е че много знаеш, но нали знаеш, лудостта и гениалността са твърде близки. Уверен съм, че доста хора се напудрят след мазните ти хвалебствия...щом не се усещаш, пиши си ги. И мен не ми се спори с тебе, просто ти казах това, което много други ти спестяват, Поете! Успех в писането и коментирането!!!
-
1.Цветански, нека другите преценят кой от какво страда. Виждам, че се изживявате като последна инстанция на истината. Продължавайте да сипете кал върху мен. Ако така ще се излекувате от вътрешната си болка, ще изпитам удовлетворение, че съм помогнал на някого в беда. Но вече Ви обясних, че това коментарно поле е, за да се дискутира конкретния текст, а точно това е, което Вие не правите. Само сипете порой от ругатни и фантазии.
Има едно заболяване. Нарича се Синдром на Жил де ла Турет. При него се явява вопиюща склонност към сквернословие, вследствие на проблеми с центъра на Вернике. Не знам защо, но след вашия коментар се сетих именно за този синдром. Аз няма да участвам повече в подобни махленски разправии.
Желая Ви лека вечер и избистряне на съзнанието!
2. Благодаря за съпоставянето на числата, Сотир! Повярвай ми и аз вече се забавлявам.
3. Благодаря ти за това включване, Любомира!
4. Порчев! Зададох ти уравнение от първа степен с едно неизвестно.
Това, че не си в състояние да го решиш си е твой проблем.
Благодаря ти за участието! -
Този, който надува Рога, е на Божи гроб на открито
-
Уважаеми Мисана, изкарвате на показ моето възпитание или по-точно неговата липса. Вероятно сте прав... не съм изкарал вашата школа по подмазване и гъзолизничене....нямам и намерение. Никога досега не съм виждал, уважаващ себе си автор да пише такива хвалебствия и да прави откровени, натъртващи "теманета" в отговор на коментари. За мен е отвратително, неприемливо и мисля, че нормален човек не може да пише такива простотии. Вие, г-н Мисана, страдате от болезнена липса на внимание, което " заработвате" коментирайки коментарите към Вас. Поезията Ви няма да е коментирам, има специалисти. Не е нищо особено... за да изпадате в творчески делириуми и превъзнасяния. Останете си със здраве... няма как да Ви запуша устата... това си е заболяване и се иска някой специалист да Ви каже как да млъкнете. На мен не ми пука, че няма " клика" около произведенията ми. Нямам нужда като гледам около вашите мухите как бръмчат.
-
"Мисана, можеш ли поне веднъж на прост въпрос, да отговориш простичко, без да разтягаш локуми? Пак те питам - Какво, по дяволите, прави Ролан на Божи гроб?" /Порчев/.
Извинявам се, Порчев! Но не аз, а ти изпрати Ролан на Божи гроб.
Как искаш да отговарям на хипотеза родена от собствената ти глава.
Ти утре може да ме накараш да отговарям и на въпроса: Защо белите мечки не се хранят с пингвини, ами понякога умират от глад!
Внимателно прегледай последните ми редове и виж точно какво гласят. В тях никъде не се говори за координатите на Ролан. Божи гроб е един символ, както и митът за Ролан. Мисля, че след това упътване и сам вече ще се справиш. Повторно упътване: Погледни на това като на юридически казус и го реши! -
Г-н Цветански! Ако имате да кажете нещо по стиха ми, кажете го. Независимо дали ще е критика или не. Това е целта на коментарното поле.
А не инсинуациите, с които се занимавате и отвратителните внушения, които се опитвате да насаждате. Не Ви прави чест, колега. А също и това, че бъркате доброто възпитание с "теманета". По това Ви изказване и по някои предишни, които за щастие се съхраняват все още, съдя, че сте скаран с възпитанието. Онова, което изрекохте, че се създавала "Мисанска клика", е отвратителна и долна клевета. Според Вас всеки, който ме чете и има положително отношение към творчеството ми е член на моя клика - така ли? А после тази клика ще прерасне сигурно в масонска ложа и ще завърши с вземане на властта в тази страна, може би чрез преврат...?
Тъжно е Цветански. Може би е по-добре да се вгледате в себе си и да си зададете въпроса - защо около вас не се появява "клика"? Няма да Ви давам отговора, за предпочитане и по-поучително е да си го дадете сам. Но с омраза и ненавист към един колега, далеч няма да стигнете. Имам предвид в душата си. А иначе може и да преуспеете. А, ако наистина Ви се повдига от това това, че някои харесват написаното от мен, то следва да вземете съответните медикаменти против повръщане /за предпочитане от най-близката аптека/. На всички критики съм отговорил ясно и точно, така, че никой не може да ме упреква в непоносимост към чуждо мнение, освен предубедените.
Желая Ви да се успокоите и по-често да се вглеждате в себе си /дори и да е само в огледалото/. -
Крайно време е сайтът да бъде прекръстен на "ОТКРОВЕНИЯТА НА МИСАНА" На мен лично ми се повдига от коментарщината и нейните уродливи извращения на всеки да се отговаря с теманета и целуване на ръка за дето е коментирал, да бъде възхваляван за това че е коментирал великия МИСАНА! Това е подигравка не само с поезията, но и с всички нейни сюблимативни проявления в човешката душа. Една "Мисанска" клика се опитва да узурпира сайта " Откровения" и й се получава, защото хора, който болезнено искат да бъдат харесани и творчеството им, реагират като богопомазани, щом великият Мисана ги похвали. Повдига ми се..................................... Мисана, ти наистина ли не се усещаш, че като почнеш да се пениш в отговори на коментарите се излагаш, ама яко.....?
-
1. Ще отговоря и благодаря на всички взели отношение към текста ми, но тук ще наруша хронологията и ще изкажа приоритетно голямата си благодарност на Ена, Дианжело и Исмаил за подкрепата не само на конкретния текст "Антитези", но и на творбите ми като цяло. На Ена вече благодарих за високата оценка, но сега благодаря на Дианжело и на Исмаил. Всички казахте много хубави думи, които съм длъжен да оправдая с бъдещите си публикации и поемам морален ангажимент да го сторя. Сами разбирате, че благодарността не е еднократен акт осъществен само в няколко реда от коментарното поле. Тепърва ще трябва да доказвам, че съм дорасъл да бъда благодарен, защото както казва Демокрит: "Най-бързо на този свят остарява човешката благодарност!"
П.С. Поднасям извинението си към Ена затова, че не коментирах текста й:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=331916
Това стихотворение е много силно, но ми се стори светотатствено /и като навлизане в сакрален периметър/ да взема отношение към болката на един родител, чийто деца са в странство, докато моите са си у дома.
Приятели и колеги по перо! Желая ви да запазите тази обективност и добронамереност, която носите в душите си. Тя, заедно с таланта ви, е най-добрата гаранция за нови творчески успехи, които ви желая от сърце.
2. Благодаря ти, Любомира, за тази удачна вметка за квантовата физика!
Желая ти много вдъхновение, Любомира!
3. Мерси за нееднократното ти участие в коментарното ми поле, Балди! Не зная обаче, какво преследваш с това участие. Вероятно търсиш скандал, като удобен сценарий, в който да ме въвлечеш, но няма да се получи. Наричаш текста ми "тъпня". Извинявам се, но не очаквай уважение при този грубиянски и лишен от основание подход. Да не говорим за неверните твърдения, които подхвърляш, че съм коментирал само онези, които ме коментират. Знаеш, че дори един контрапример опровергава подобни твърдения. Аз ще ти посоча 3 имена: selene727, GorqshtSnqg, Luna13.
Последната съм коментирал няколко пъти, а тя нито веднъж мен. Така че по-полека с неверните изхвърляния по мой адрес /не искам да използвам думи като клевета/.
В заключение, бих те посъветвал онази огромна негативна енергия, която насочваш срещу колеги от сайта /в случая визирам не толкова моя текст, колкото този на Ан Анабел/, да пренасочиш в положителен план към личното си творчество и може тогава да напишеш наистина стойностни неща. Впрочем едно такова твое стихотворение ми направи добро впечатление. По тази причина го коментирах и оцених най-високо. Но думата ми е да има повече такива.
Желая ти успешно бъдещо духовно преобразяване в позитивен план!
4. Благодаря ти, Бруно, за много точното виждане по отношение на изкуството, което сподели с нас - колегите от сайта. Споделям това твое виждане. Считай, че в мое лице имаш пълен съмишленик!
Сърдечен поздрав от мен!
5. Благодаря за участието ти, Порчев!
Всъщност основният извод, който лансирам е, че е важна Вярата, а не механизмът за осъществяването й. Той винаги минава през съмнения, в които не бива да се вслушваме, защото убиват тази вяра. И защото вярваме в нещо, не защото то е вярно /тезата за безсмислието на "вярното" съм се опитал да я оборя чрез самия си текст/, а защото Вярата е като рогът на рицаря Ролан - нейният "отзвук" шества от Божи гроб до пределите на вселената! Този отзвук създава Абсолютното начало за нас в тази вселена.
Желая ти спокойни сънища и мир със себе си! -
До всички хейтъри в сайт Откровения: Добре е ,че правите пиар на творчеството на Мисана,макар и в неподходяща форма.Досадното ви присъствие само дебело подчертава значимостта на неговите творби.А тази пренаселеност в коментарното поле,
още веднъж доказва,че написаното от него въздейства и то на голям брой читатели.
Затова вместо да плюете ,по-добре обогатете бедните си познания за нещата от живота
и света като цяло.Нима за никой не е известен факта,че природата ни загива или пък,че животът ни е изпълнен с лъжи и лицемерие,прикрити с някаква „истина“.
Нима никой от вас не е получавал знаци от Вселенския разум,които по един или друг начин са обръщали живота му в друга посока.
Господа! Време е да виждате в различното и различните, възможност за собствено израстване,а и би било добре да се поучите от знанията и опита им.
Мисана,моля да ме извиниш,че запълвам коментарното поле с подобни послания!
Поздравявам те,за поредната,прекрасна философска творба! Пожелавам ти,нови и още по-големи творчески успехи! Р.Дианжело -
Мръсните муцунки не могат, да размътят бликащия извор, но ползата за тях е, че ще се поизмият! С Ена!
-
Стефане (Балди), Мисана НЕ КОМЕНТИРА мои творби и въпреки това, аз го чета, защото за мен той е разбираем и текстовете му ми харесват.
Бях яростно против творбите му, но се замислих редно ли е да отричаме нещо заради собственото си невежество. За себе си реших, че не е редно и се постарах да се доограмотя малко (все още съвсем недостатъчно, за да разбера 100% енциклопедичната личност Младен Мисана) и в крайна сметка това старание се оказа много полезно за мен.
А ако някой го мързи да си движи мисълта многопосочно, това си е негово желание и негов избор, за който не казвам съвсем нищо, камо ли да отправям упреци и язвителни подхвърляния...
Моят призив е - четете го без предубеждения, ако липсва свързваща информация - потърсете я, няма да загубите, напротив.
В противен случай, лично за мен, нещата ме разсмиват като във вица с шопа и жирафа - "Е те такова животно нема"... или "И аз не знам как е, ама и така не е"...
Никой не се е родил научен, но всеки има възможност при желание да се научи.
Мисана, не трябва да ми благодариш за новото включване, аз трябва да ти се извиня за многото ми вклювания на твоята страничка.
И още нещо - сега да не вземеш да ми коментираш творбите, че те убих с поглед
Аз си знам, че не съм нищо особено и не искам неискрени коментари.
Ако още някой го прочете това - моля, нека се съобрази
Благодаря на всички прочели!
Мисана, моля да ме извиниш! -
...квантовата физика трябва да се преподава от физици, а не от литератори
-
1. Мерси, Даниеле за високата оценка за стиха ми!
2. Благодаря ти, Райна, за високата оценка и за този хубав коментар!
Винаги съм радостен, когато чета нещо твое, защото е оригинална и неподправена поезия.
3. Мерси за този лаконичен коментар, Ели! Трогнат съм от посещението ти.
4. Благодаря ти за високата оценка, Ена и за този коментар! Честно казано, направо се изчервявам. Казваш много силни думи за мен. И преди съм казвал, ще повторя и сега. Ще се постарая да ги оправдая в някакъв процент, докъдето ми стигат силите. Но като автор няма да скрия, че много ме зарадва и трогна с казаното и хилядократно съм ти признателен!
Желая ти много здраве, хубаво настроение и творчески приливи!
5. Извинявам се от името на Даниел, Бруно! Той е добро момче, но понякога с добронамереното си чувство за хумор преминава чертата, както в случая с теб. В историята с печенето, както сам можеш да се убедиш от коментарите, аз не съм участвал.
Приятен ден и творчески успехи! -
Човече, ти наистина си уникален!
Знаеш ли колко много ми даваш с думите си???
Всеки човек е една вселена, но ти си много повече от една... много повече от Вселена!?!?!?
Във възторг съм! Този стих е наистина наслада за ума, разбрах го напълно на прима виста.
Когато се научиш да разбираш едно изкуство, то ти се "отблагодарява" хилядократно с огромната наслада да го почувстваш и с душа, и с ум.
Ето, за това става въпрос, когато говоря за твоите творби.
Обогатяваш, Мисана!!!
БЛАГОДАРЯ ТИ!
Съвсем, съвсем искрено!!! -
илюзия...
-
По този ти последен коментар, Даниеле, съдя, че ти е време за сън.
Лягай си вече, а куршума против уроки ще го поръчам да ти го леят.
Ти се наспи спокойно. И утре е ден. А нали казват: "Утрото е по-мъдро от вечерта." И така - лека нощ от мен! -
Даниеле, съвсем честен ще бъда. Четейки последните ти коментари, се питах абсолютно същото за теб - с какво ли се друса това момче? И то се замислих за това с благородното намерение да ти помогна, защото наистина е много опасно и не си заслужава. Ако чистосърдечно си признаеш, то аз ти обещавам наистина адекватна помощ.
-
Даниеле, аз не боравя с категории като старост и младост. Те се ми съвършено безразлични. За мен времето не е стресиращ фактор. Отдавна съм ограничил влиянието му върху физиологията на организма. Сигурно си чел нещо за теломерите. Това само като упътване...
Но с репликата си към Бруно ме развесели. Обикновено спя около 3 часа на денонощие, но този път веселбата бе толкова голяма, че мога да пропусна и това нищожно количество сън. -
Е, личи си, че малко си чел! Иначе щеше да знаеш, че преди графа има други имена и да стесниш търсенето. Упътване: кой е преди Мелхиседек?
П.С. Пише се "откъде", а не "от къде". Запомни и това от мен. -
1. Никога не бих се бесил, Даниеле. Тази смърт е за плебеите. Аз просто се изваждам извън тялото /като сабя от ножница/ и по един синкав лъч се завръщам към мястото, откъдето съм дошъл тук. Но този номер малцина го владеят.
Ако нещо ти говори името Сен Жермен, ще разбереш какво ти казвам.
2. Благодаря ти, Джордано Бруно. Внимавай обаче, пак да не завършиш на кладата, защото Даниел е реинкарниран служител на Торкемада и рядко прощава такива уроци! -
По-вероятно е статичното електричество да е повлияло на теб, Даниеле, защото се пише "откъде", а не "от къде". Поне това запомни от мен.
-
Не мога да разбера, Даниеле, защо постоянно повтаряш като мантра, че вземам упойващи вещества. Не се налага, защото там откъдето идвам всичко е еуфория на духа!
-
1.Мерси за коментара ти, Анна! Трогнат съм от факта, че прочете и коментира стиха ми.
2. Благодаря ти, Стойна, за високата оценка и за хубавия ти коментар.
Митичният рог на Ролан играе и ролята на реликтов шум от Големия взрив!
3. Мерси, Краси, за високата оценка и за онова, което сподели за текста ми. Като автор не мога да не бъда радостен, че така мислиш за стихотворението ми.
4. Благодаря ти, Елица, за високата оценка, която даде. Тя е израз на едно професионално мнение, което има висока стойност за мен!
5. Мерси, Любомира, за високата ти оценка! Трогнат съм.
6. Благодаря ти, Анита, за този коментар! Отсъствието на ритъм на някои места, за което говориш, е вероятно резултат от това, че не си поставила при прочита ударението, където трябва. Спомням си, че подобно недоразумение се получи и с твой коментар към стихотворение на Горящ сняг. Постави ли се ударението, където трябва, ритъмът е налице навсякъде. Що се касае, че стихотворението е изградено върху сентенциално звучащи редове, тук си права. Но тези сентенции са като скачени помежду си съдове и на тази основа се реализира поетичният ефект.
Приятели и колеги!
Благодаря на всички ви, че взехте отношение по текста ми и ви желая много нови творчески успехи! -
Браво за този просвещенски стих, Мисана!
Прочетох с истинско удоволствие и размисъл над всяка фраза!
Написал си нещо цялостно, умно и стойностно! -
Отрицание на отрицанието, но рогът на Ролан се чува още...
Поздрав от мен и Лека вечер!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
" vega666 (Младен Мисана):
Редакт!
Изтрий!
31-10-2014г. 04:16
Благодаря ти, Елица, за този много интересен коментар. Всичко казано от теб е чиста истина. Отлично си спомням Радко Радков /мир на праха му/, дори и физически.
Все пак ми се струва, че в текста си не съм употребил нито една недостъпна дума. Точно обратното - този текст е кристално ясен и прозрачен откъм употребата на думи. Може би не всички знаят историята за рицаря Ролан и неговия рог, но нищо не им пречи да прочетат за нея. Източници на информация за светкавично ограмотяване - бол. Не съм от онези, които често слагат под текстовете си пояснителни бележки
и линкове. Намирам това за обиждащо интелигентността на читателите.
Моят текст е критикуван от редица хора, имащи тесногръдо разбиране за поезия. За тях тази съвкупност от антитези не следва да се причислява към поезията. Ами нека същите тези компетентни умове да ми посочат раздела, в който следва да поставя текста си.
Що се касае до смисловото съдържание на текста, то мисля, че се набива в очи - толкова е прозрачно. Показани са чрез диалектико-полярни двойки /антитези/ превъплъщенията на Мая /илюзорният свят, който всъщност е една привидност/. На нейния фон има един единствен Абсолют неподатлив на ефимерното, в стиха илюстриран чрез звука от рога на Ролан - който е Реликтов /като шумът от Големия Взрив/ и Вечен,
и запълва цялата вселена /"Но рогът на Ролан се чува още от Божи гроб до края на Вселената"/. Тук Божи гроб е символ на Раждането на Месията - нашият Господ-Бог Иисус Христос, защото Той възкръсна от гроба си за живот вечен и стана отправното начало на Вечността в душите и сърцата ни, а рогът на Ролан символизира зовът за спасение на душите ни от силите на мрака за вечен живот. Зов, който се простира от началото на вечността до края на пределите на разширяващата се вселена.
Сърдечен поздрав, Елица и голяма признателност за винаги позитивното ти участие!"
Но ти просто не си прочел написаното от мен. Все пак се радвам, че възприе това мое обяснение. Това е един от най-силните ми и издържани логически текстове и пълното му отхвърляне от страна на някого може да значи поне едно от следните две неща - пълно неразбиране, или пълна недоброжелателност.
Надявам се, че в твоя случай никое от тези двете не е налице!
Приятна вечер и благодаря за това включване!