6.09.2018 г., 14:45 ч.  

Антоним 

  Поезия » Философска
726 2 5
Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А зад тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания.
Някой къса злорадо смисъла
в броеницата на мечтите.
Не навеждай тъжни ириси,
ако твоята цел са звездите.
А тръгни след следи неизречени
по най- стръмното на душата.
Ще те спъват и завист, и вечност,
ще искат да те разклатят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??