Апатия

22.05.2006 г., 23:22 ч.

Поезия

5.0 / 3

767 0 4

За апатията
Само не казвай ,че не ти се налага
Само човек на човек може да помага
Изпълнен с апатия ,ти стоиш настрани
Чувстваш се захвърлен ,ненужен почти
Къде стоиш ,тук или някъде в небето
Нали чувствато за живот определя битието
А когато се налага за себе си да говориш
Замаян от нищо ,няма какво да отговориш
Дали да се бориш,или просто да умреш
Само не пречи на нас ,прави каквото щеш
Имаш всичко ,което си поискаш на място ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Нюанси любов
На тръгване поне да се усмихне...

Разплакана си тръгваш, накъде ли? Дъга в косите сплиташ, за из път и мокър славей сипе звънки трели,...
Потомка

Наследих този поглед от баба. В него много мъже са се давили. Като буре с барут ми е нрава. Да не ме...
Стръкче любов

Сънувах, че небето ми се рони. И падаха, и падаха звезди. А покрай мен препускаха сезоните, прегазва...

Още произведения »