Силен усет,
картина пред мен.
Вибрация нежна,
дланта ми, докосваща теб.

РАЗпъната маса,
РАЗпилени снимки,
РАЗмазана стая,
РАЗмит мироглед.

В думите губим се,
ЧЕЗНЕМ в минутите,
часовникът КЪНТИ 
"Завесите спусни!"

ОТВОРЕНА е днес вратата,
нека чуят ни
и смеят се на празните ни приказки.
Няма СВЕТЛИНА!
Нека видят ни
и чудят се на избледнелите ни СИЛУЕТИ.

Тромпети!
Тромпети!
Виждам само теб.
В теб съм се изгубила.
Стряскам се.
А до мен свистят аплаузи.
Аплаузи.
Аплаузи.