BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
16.02.2010 г., 16:37 ч.

Апокалипсис 

  Поезия » Друга
618 0 6

Телата мълчат.
А душите изгарят.
В сладкия пъкъл,
на тъмнината дом.
Подхвърля вятърът пера
от пречупени криле
и разбити мечти.
Небитието пронизват
затихнали крясъци
и думи, от никого чути.
Смразяват диханието.
Усмивки погребват.
Самота като дим
в сърцата се стели.
Скитник окаян бяга,
отдавна следите загубил
на своя блестящ идеал.
Кървава тъмна луна
погрешен път осветява.
Не искам аз да живея
в един свят на лъжа!
Къде е, питам, сега
вашият "Господ всеблаг",
душите ви да спаси?!
Че очернени те горят,
а телата... телата
все тъй си мълчат!

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • !!!
  • ''Небитието пронизват
    затихнали крясъци
    и думи, от никого чути.
    Смразяват диханието.
    Усмивки погребват.''
    Много силно произведение!!!
  • не знаеш че си гениален не се възнасяй моля те послушай големите научи се да ги разбираш ,ти си явление не се пропилявай
  • Без него би станала излишна и останалата част от стихотворението. Все пак става въпрос за Апокалипсиса, който винаги бива свързван с "божествените сили" (абсурдно по мое мнение)
  • "Къде е, питам, сега
    вашият "Господ всеблаг",
    душите ви да спаси?!"

    това ми се видя излишно в стихотворението, което като цяло ми харесва.
Предложения
: ??:??