Апокалиптично

27.11.2012 г., 11:00 ч.

Поезия » Друга

470 0 8

АПОКАЛИПТИЧНО

Дали като всички живях?

Едва ли?

Дали като всички обичах?

Защо ли?

Моето слънце в тиха привечер

бавно догаря

без драма, без поза и болка.

Може би защото така трябва?

Едва ли?

Може би защото преобичах?

Само аз ли?

Боже, защо разпиля яростта си

над слабите

и се нахрани със хляба им?

И сигурно съм те презрял?

Но едва ли?

И реших да живея без теб.

Като другите.

Слънцето вечер зад хълма

ранено догаря,

но в тъмното младите птици се любят.

Хайде, Господи, да си ходим и двамата –

тук сякаш на никого вече не трябваме...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

katt (Кат Кат)

2012-12-09T17:26:12+02:00

Ъхх...
djudjii (Жанет Велкова)

2012-11-28T10:16:19+02:00

"Слънцето вечер зад хълма
ранено догаря,
но в тъмното младите птици се любят."- това много ми хареса!
И въпреки финала, като че ли в тия думи има някаква надежда
Ilis (Алина Стоянова)

2012-11-27T22:23:47+02:00

Хубав стих-без драма,без поза,но болката...
Katriona (Кети Рашева)

2012-11-27T19:08:48+02:00

Хареса ми този стих, с голямата си мъдрост!
oksimoron (Христов)

2012-11-27T17:32:02+02:00

Поздрав!
Eia (Росица Танчева)

2012-11-27T17:01:04+02:00

"Слънцето вечер зад хълма
ранено догаря,
но в тъмното младите птици се любят."
Въпреки всичко...
mimamina (Мина Конарова)

2012-11-27T13:56:23+02:00

Хайде, Господи, да си ходим и двамата –
тук сякаш на никого вече не трябваме...

Много силно!Поздравления!
rozza (Радка Миндова)

2012-11-27T13:23:58+02:00

Много отговори си натрупал ...
Харесах!