11.07.2012 г., 23:46 ч.

Apokrifos 

  Поезия » Философска
448 0 0
Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му старомодна.
Мълчанието вечер влиза с тишината,
за да флиртуват свойски и събарят мрака.
Листът наместо чаши е разделна линия,
в която падат капки изповеди като вино.
Душата ми поляга младенец на него,
скимти, извиква или пие думите,
от мене дърпа смислите без име, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??