Апостоле
Глава скланям,
пред тебе коленича,
цветя нося
паметника да обкича
и едно знаме
на него да окача,
на студеното ти рамо
тихо да поплача,
че ратувам аз
за твоя идеал
и ако си с мене,
бих го отстоял.
Ще тръгнем под знамето
с предани приятели
да раздадем правда,
да накажем предатели.
Те предадоха тебе,
предават и днес,
за тях няма
достойнство, чест,
разкъсват народа,
България на парчета
тия родоубийци,
гладни за власт псета.
Ще зашлевим по една
здрава плесница
на леви, средни,
на измислена десница,
задето в непреходния преход
толкова години
ядат, пият,
власт делят с роднини.
Търговците от храма
безпардонно да изгоним,
правдата да влезе,
за нея Бога да помолим,
че Темида е сляпа,
там духа вятър
и мене ме е срам
от нейния театър.
Ще влезем в парламента,
като депутати ще се разположим,
търговски закон
да приеме ще предложим.
С него ще сменим
клетвата на Хипократа,
че отрочетата, дето се кълнат,
бъркат занаята
и за народа ни
е голямо мъчение
да тропа по вратите им,
да моли за лечение.
Дълъг е списъкът
на народните проблеми,
трябват решения
с усилия големи.
Затова сега, Апостоле,
почивай в мир,
Видов ден винаги идва,
но малко по-подир.
Ти имаш много
верни последователи
сред обикновени хора,
интелигенти, писатели.
Твоето сърце,
брате мой,
бие в гърдите им
и не ще намерят покой,
докато нашата мила
майка България
не стане чиста, свята,
да бъде като Швейцария!
Пак е зима,
пак е зла.
Пак много хора
са без парно, без дърва.
Пак за власт политиците
са се хванали за гуша.
Пак народа го чака
безхаберие и суша.
Апостоле????
© Никола Яндов Всички права запазени