Роден, за да остане вечно жив,
огрян от светлина лазурна,
той крачи редом с нас правдив,
неотразимо делничен,
с усмивка най-обикновена.
И в зноен пек, и в хладен мрак,
и в ранна пролет, и в късна есен,
към него устремяваме очи,
с надежда тайно скрита в нас,
да ни помогне себе си да преоткрием,
по пътя си неравен и нелесен.
А той спокоен, величав и някак мъдро ...