Белия люляк, блед и замислен
лекият повей полюшва.
синьо- сапфирен, светъл, лъчист е
етер копринен, заслушан
в песен лежерна, нежна, душевна,
в повика див на живота.
С музика дръзка, древна, вълшебна
кипва кръвта ми, защото
в пролет родена, с дух надарена
волен, горещ, непокорен,
жарка стихия, в моите вени
път към Безкрая отвори. ...