Деца неродени
останаха мечтите ни.
Сред вечния мраз
те шептят, разкъсват се в промяна.

Деца неродени
останаха сълзите ми.
Омразата в плен ги хваща
и оставя ги дълбоко да дълбаят смъртна рана.

Избледнели белезите ми напомнят,
ярки сънища показват моя път,
страхливият, безнадежден път-
път на бягство от магията.

Върховете и горите стенат,
пеят песен за отнетата им красота.
устройват погребение за тях-
неродените деца.

Дните минават плахо,
нощите бързат неспокойно,
докато сърцето ми с мраз се покрива,
с последни усмивки и сълзи април залязваше така...

Докато накрая остана само крехък, раним спомен във вечността.