Априлско тайнство
Посветено
Отново Южен порив ускорява,
върхари наклоняват в резедаво.
Отново лъч в зениците кълни,
завихрят се копнежи на вълни.
Април нашепва, отпечатал в бяло,
за тайнството на всякое Начало.
Хармония и в цвете и в мушица – Дух.
Хармония и в пясъка – дочух…
Една Душа си търсила Обвивка,
на устните коприна да извива.
Целунал я Април – облякъл в Тяло,
а слънцето лицето ú заляло.
Усмивката. Изящен Южен тласък...
в сълза пречистен блясък,
писмо без думи с дълъг послепис
и радост от лилавата ни Вис.
Белязан атом в изгрев закодиран:
на всеки да раздава – да не взима –
усмивката, родена във очите на дете,
Любов за теб ще оплете.
© Николай Начев Всички права запазени