18.01.2015 г., 13:49 ч.
Арена е душата ми
Аз имам двойник – в мене спотаен.
Понякога невинно си кротува,
но друг път тъй пришпорва моя ден,
че тичам, без да виждам и да чувам.
Понякога е просто онемял,
а друг път бърза пръв да заговори.
И нито аз съм, нито той е цял,
ако вратата между нас затворим.
Той в радостите ми налива смут,
а мъката ми прави дваж по-тъмна.
Изкарва ме от релси. Ставам луд...
Но щом за миг изчезне, пак го търся.
Защото ми е тъмната страна,
в двубой ще бъдем до деня последен.
Това е неизбежната война,
която няма знаме. Ни победа.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ренета и Марин, извинете за закъснялата ми благодарност.
Но по-добре късно, отколкото...
Пролетно настроение ви пожелавам!
Благодаря на Красмир Тенев за деликатно поднесеното предложение. Ще редактирам.
Поздрави! -
Елица, добре, че влязох тук за да ти благодаря, че си харесала - така прочетох това великолепно твое стихотворение! Ярко!Категоричен, прозрян финал! АПЛОДИСМЕНТИ, Ели!
-
Поздрави и на теб, и на двойничката ти!...
-
Радвам се, че си тук, Лена.
-
Много си права Ели, тази борба вътре в нас е най-страшна!
-
Благодаря за вниманието и за мъдрите размисли, Таня!
И аз те чета навсякъде. -
Винаги сме в двубой със себе си!
Кой ще победи, този който храним повече.
Но стигнем ли мъдростта, ще намерим и баланса!
Много ми хареса! -
Ева, Роси, благодаря ви, момичета!
-
Борбата в самите нас...
Поздравления за образното, много хубаво стихотворение, Ели! -
!!!!!!!!!!!!!!
-
Здравей, Ани!
Идеята за раздвоението в човешката душа не е моя, но се опитах да кажа нещо по нея и аз.
Благодаря за тази мъдра мисъл на Фройд.
Не я знаех и ще си я запиша.
Ведри дни за теб! -
Много интересна идея прекрасно облечена в стих. Поздравления, Елица! Не знам как докато четях стихото, ми изплува една мисъл, която ми звучи по-добре на английски. Цитирам по памет: "Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате, сте вие в миналото. И единственият човек, от когото трябва да сте по-добри, сте вие сега." Зигмунд Фройд
-
Мартина и Васил, радвам се, че оценявате точно този момент от съдържанието.
Благодаря ви! -
Винаги ще го търсим онова второто "аз"
-"Но щом за миг изчезне, пак го търся."
То ни дави, и то ни спасява, един вид ни държи в постоянната кондиция наречена Живот -
Двойникът в нас непрекъснато напомня за себе си! Поздравления за стиха!
-
Благодаря за стойностните коментари и за ценните размисли по темата.
Поздрави за всички тук! -
Във всеки човек се борят доброто и злото
и понякога това е хубаво, защото така се
самоизграждаме като личности, когато успеем
да надделеем над егото си и преборим тъмната си страна,
вкоренена дълбоко в нас!
Поздрави за хубавия стих, Елица! -
Типично в твоя стил,силно истинско и проникновено!С удоволствие прочетох и се заслушах в себе си!
-
Още от самото ни раждане е заложена в нас тази двойственост - на
тъмната и светла половина.От нашия избор и воля зависи по-нататъшното ни развитие.
Прекрасна тема и чудесно развита, а от мен един много кратък поздрав -
цитат от моя творба:" Наляво или пък на дясно - ти сам избираш си съдбата!" Желая ползотворен ден!
" -
Чудесно представен "двойник". Не си единствена
-
Прекрасно...!!!
-
Да,Краси, не е безсмислена тази битка - дори и заради епизодичните победи.
И "безсмислена" трябва да отпадне.
А знаме си има - това е Доброто, в името на което се борим.
Може би ще стане:
Това е най-жестоката война,
в която не се стига до победа.
Благодаря за отделеното време! -
Както в притчата за двата вълка в нас, побеждава този когото храниш повече. Пълна, окончателна победа няма. Тя е краткотрайна, има епизодичен характер. И следва нова битка.
Дали е безсмислена? По-скоро е неизбежна. -
Благодаря отново за споделените мисли по темата!
Мая, Сеси, радвам се, че сте тук. -
Във връзка със стиха ти, Елица и по така поставения от теб въпрос:
"дали тази война с тъмното в нас е безсмислена?",
си позволявам да кажа, че тъмното в нас е единствено непроявеното светло. От нас зависи да го проявим и добавим към наличното светло в душите си. Ако не сторим това, то си оставаме в Тамас. Има и такива хора - почти изцяло изтъкани от тъмнина. Те сякаш искат да угасят и малкото светлинка, която бог им е дал, за да потънат във вечен мрак. И както е казал Иисус: "По плодовете ще ги познаете." -
Многоликият човешки характер! Поздравления за стиха!
-
Благодаря за първите коментари!
Мисана, чест е за мен, че споменаваш Асен Разцветников под моя невзрачен стих.
Прочетох поемата и благодаря!
Аз, обаче, мисля още по финала: дали тази война с тъмното в нас е безсмислена? Колкото и малка част от злото в себе си да победи човек, си струва труда.
Чела съм, че Чехов е успял коренно да се промени...
Но понякога се увличаме по звученето на фразата и пренебрегваме идеята.
Очаквам мнения по този въпрос.
Поздрави за теб, Ирена и Йордан!
Благодаря за подарения стих, Сашо! -
Душата ти е като птица бяла,
обагрена от слънчеви лъчи.
И чувствам как е полетяла,
докосвам я чрез твоите очи.
Понякога си тъжна, мълчалива
и свеждаш тънки клони на върба.
Понякога си буйна и пенлива,
но винаги си нежна и добра.
***
Хубав и образен стих за различните страни на човешката душа!
Поздрави, Ели! -
Всеки човек е свързан с ин-ян монадата, символизираща двойнствеността му. Темата за двойника е вечна тема. Тя е застъпена и във великолепната поема на Асен Разцветников "Двойник":
http://chitanka.info/text/24623-dvojnik
В конкретния си поетичен текст, авторката поднася по един свой, оригинален и добре оформен начин, своя принос към тази тема,
за което я поздравявам! -
Така е, Ели! Всеки има моменти, в които усеща това присъствие! Но не всеки може да го опише като теб! Хубава вечер!
-
Силно е !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Харесва ми!
Поздрави!