Баткото (Николай Христов)
61 1176
25.11.2009 г., 15:35 ч.

Архипелаг 

  Поезия » Друга
1099 0 16

АРХИПЕЛАГ

 

         Търговците все някога си тръгват...

            Мечтателите винаги остават.

 

Сутрин посоките шепнат примамливо.

С пореден обет ме венчава зората,

а божи повели грижливо ме пазят

и сили ми дават слаб да не сгазя.

 

Не ти купих звезда –

спекулират брутално търговците...

А някой пак остров дарил –

за рождения ден на любимата.

Седем звезди ти свалих –

малко съзвездие,

и ти ги вписах с въглен след името.

 

Днес небесата слизат в нозете ти,

а аз съм на нашето Седмо небе –

седем чакри зареждам.

По седем пъти те моля

седем дни – всяка седмица:

Не слизай към седмия кръг –

преизподно е!

 

Отново си в бяло – по самодивски

седем пъти промиваш със сълзи

всички отворени рани в душата на Бог.

Когато ти заговориш –

млъкват всички религии.

Седем пъти ме мериш

с дузина надежди.

 

Съдбата е скалпел и реже:

Вяра – блиндирана с Вяра –

винаги ражда Любов!

Ято жар-птици отнасят тъгата ми,

а Синята птица долита

с вълшебни послания

на всички възможни езици.

 

                                      ***

                                      Като стар вдъхновен седмочисленик

                                      сред потоп от нечувани думи

                                      търся всяко слово за обич -

                                      нов остров спасителен.

                                      Подарък ти нося -

                                      един невиждан

                                      архипелаг.

 

                                                        24 ноември 2009 г.

 

© Николай Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??