Darina_Dikova (Дарина Дикова)
24 220
20.05.2024 г., 22:09 ч.

Арката към Бог и вечността 

  Поезия » Философска, Акростихове
496 5 19

Свещено слово в тихата забрава.

Мигът, най-ярката във Космоса звезда,

изгрява тихо и завинаги остава

смисъл в тайната на вечността.

 

Ъглови кутии с тъжни спомени,

лира, плачеща в световната тъма.

Ъгловати мисли, от мига прогонени,

тайно се пронизват във нощта.

 

Екстазен миг във тихата забрава.

Ден, родил се в тайна тишина,

огрява утрото и бързо заживява.

Бог е всяка тиха добрина.

 

Ранени сърца от светската поквара

оздравяват в свойта силна доброта.

Тайно затуптяват и остават вяра –

арката към Бог и вечността.

 

                Дарина Дикова, 20.05.2024 г.

 

© Дарина Дикова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Шифърът на Леонардо: Да закодираме скрито послание в поезията си »

4 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??