Вървейки, спънах се в мъглата
с привкус на есенни листа.
Озърнах се и в тишината
изплува бледа светлина.
Очи потърках сред сумрáка
и питащо протегнах аз ръка.
Дали сънувах край шубрака?
Какво препъна ме така?
Мъглата бавно се разсея,
а аз учудено се взирах.
Да се помръдна и не смеех,
сърцето ми загалопира.
Пред мене ти се появи,
като разцъфнал нежен цвят.
Усмихнах се, усмихна се и ти.
Препънах се във твоя аромат.