Арт

5.11.2011 г., 17:46 ч.

Поезия » Философска

1092 1 3

И пламъчето се полюшва,

свещта запалена, стоически откъртваща

сълза подир сълза и пак сълза...

Край нея светлина - съдбата на актриса.

Фитил и восък - нищо сложно,

а преживяла толкова съдби,

негаснеща искрица в необятното.

В архивите будува и вярва може би,

че пак, когато нашите деца

пораснат и запалят свещ,

във прахоляка на игрите без поквара

ще преоткрият свойта Блага вест.

И онемели пред паметта на пръстите,

не ще отминат оня парещ спазъм,

от който във сълзи се дави гърлото...

А пламъчето се полюшва: ”Аз съм! Аз съм!”

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.