Аз палех свещ след свещ
и гледах иконата с надежда,
свещ след свещ, свещ след свещ,
докато не влязох в храма за последно
и не оставих свещ без пламък,
заради горчива сълза угаснал,
чаках, чаках, бог го нямаше...
Господи, убих те и ще те съживя, ще те възкреся,
ще те създам, за да ми бъдеш създател,
защото ме боли, когато те няма,
но мой ще си ти, по мое подобие и лик,
ще си само мой бог и на чужд не ще се покланям.
Мой най-добър приятел си ти, Господи,
зная, че те няма,
отговори на молитвите ми,
отговори!
Ти не съществуваш, но обичам сладките лъжи,
лъжи!
Бъди обезболяващо дори за кратък миг!
© Ани Всички права запазени