yotovava (Валентина Йотова)
2603 21962
24.08.2024 г., 9:49 ч.  

Атлазена сплитка 

  Поезия » Философска
97 1 5

АТЛАЗЕНА СПЛИТКА

В мен вечерният здрач е надраскал
седем есенни кратки двустишия.
Остави ми последната ласка –
без която не мога да дишам.

Нека още живея с лъжата –
тя е толкова сладка и нежна.
И какво, че се блъскат в стъклата
нереалните мои копнежи?

Че загърля се дивата круша
на мъглата в студените дрипи.
Притаен и от вятър обрушен,
свидни спомени орехът сипе.

До измамното утро, в което
щом петлите – с езици прехапани,
опустяло събуждат селцето
татък нивите неоплакани.

И сълзата кристална на Бога –
върху кръста на малката църква,
ми напомня, че няма да мога
да си тръгна – ни жива, ни мъртва.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??